чл. 139 ал. 2 ТЗ

от дневния ред, провеждане на гласуване и приемане на решенията, не отговаря на действителното фактическо положение?”; 4. „Каква е доказателствената сила на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма досежно стоящи извън протокола факти, като: факта на действително провеждане на събранието, датата и мястото на събранието, провеждането на обсъждане и гласуване по въпросите от дневния ред и въобще по отношение на всички факти и обстоятелства по фактическото провеждане на събранието?”; 5. „Придава ли разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ „удостоверителна сила на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор? При оспорване на отразените в такъв протокол факти по реалното провеждане на събранието, обсъждане и разискване по дневния ред, провеждане на гласуване и т. н., обвързан ли е съдът от отразеното в протокола?”; 6. „Личното подписване на протокола от ОС на съдружниците на ООД изключва ли напълно възможността протоколът да е неверен документ (отразеното в него да не отговоря на действителното фактическо положение, независимо от съдържанието на протокола)?”; 7. „При оспорване на протокол от ОС на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма и на факта действително да се е състояло обективираното в протокола ОС от съдружник, който е подписал протокола и не оспорва неговата автентичност (истинността на подписа си върху документа), а неговата истинност (вярност) - съответствието му с действително осъществилите се факти, предмет на обективирани в протокола удостоверителни изявления, кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на протокола (провеждането на ОС и вземането на решенията)?”; 8. „При предявен иск от съдружник за установяване нищожност на решения на ОС на съдружниците на ОС, обективирани в протокол в обикновена писмена форма, дружеството ответник носи ли доказателствена тежест да установи истинността на протокола, доколкото именно то черпи от този документ изгодни за себе си факти?”; 9. „При оспорване на частен свидетелстващ документ прилага ли се разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК?”; 10. „При оспорване от страна на съдружник истинността на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД с твърдения, че събрание не е проведено, не са провеждани разисквания и гласуване, фактът на провеждането на събранието трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване?”; 11. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването ѝ в хода на висящ процес?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение №188/03.10.2011 г. по т. д. №33/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №123/14.03.2007 г. на ВКС по т. д. №891/2006 г., II т. о.; решение №100/04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №60006/19.07.2021 г. по т. д. №2561/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №38/24.04.2012 г. по т. д. №8/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2014 г. по описа на ВКС, IV отд.; решение №95/28.08.2019 г. по гр. д. №3543/2018 г., III г. о.; решение №270/19.02.2015 г. по т. д. №7175/2013 г. по описа на ВКС, ГК, VI отд.; решение №81/09.06.2017 г. по гр. д. №2631/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №197/23.12.2014 г. по гр. д. №7364/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №748/17.02.2011 г. по гр. д. №801/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение №84/23.06.2009 г. по гр. д. №681/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №261/22.01.2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №213/15.01.2018 г. по гр. д. №856/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.); 12. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни „решения” на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени като съществуващи в протокол на ОС, без действително да е проведено такова общо събрание?”; 13. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокола на ОС, когато на общото събрание изобщо не е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение?”; 14. „Воденето на неформални разговори между съдружници в ООД по теми, свързани с дружествените работи, без значение от време и място, без дневен ред, без провеждане на гласуване и без вземане на решения с конкретно съдържание, следва ли да се приравни на провеждане на общо събрание на съдружниците и ако се приеме, че всеки разговор между съдружници има характера на „общо събрание на съдружниците с последиците по ТЗ, това не противоречи ли на правната сигурност?”; 15. „Подписването на предварително изготвени и подписани от другия съдружник документи, в чието изготвяне оспорващият протокола съдружник не е участвал, без провеждане на разискване, на гласуване и вземане на решения, има ли характер на,, провеждане на общо събрание на съдружници в ООД?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС); 16. „Каква е доказателствената стойност на протокола от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма съгласно дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”; 17. „При липса в обективната действителност на проведено общо събрание на съдружниците в ООД и при условие, че не се касае за неприсъствено общо събрание по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, може ли да се приеме, че отразените в протокола „решения” на ОС на съдружниците са взети?” и 18. „В какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от Общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (удостоверителното изявление в протокола относно провеждане на събранието и вземане на решенията е изявление на всеки от съдружниците или на самото юридическо лице, доколкото ОС на юридическото лице като негов волеобразуващ орган съвпада със самото юридическо лице)?” (твърди се, че правният отговор на тези три правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).