чл. 358 ал. 2 т. 2 КТ

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.