чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да изложи собствени мотиви по всички доказателства, доводи и възражения на страните във връзка със спорното право длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал събраните в хода на производството свидетелски показания като изложи мотиви защо кредитира едни свидетелски показания, а други не длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал заключението на вещото лице, както и да изложи мотиви защо не кредитира първоначалното заключение, прието и неоспорено от страните, а кредитира повторното заключение, оспорено от едната от страните и изготвени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата длъжен ли е въззивният съд обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявеният иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск - вместо по заявения от ищеца и разгледан иск чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗдискр. е постановил решение по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., като и е предоставил защита на ищеца, каквато не е поискал, в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска едва във въззивното решение допустимо ли е разглеждане на предявен иск за обезщетение за вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3, ЗЗдискр. без да е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1, ЗЗдискр. (за установяване на дискриминация спрямо ищеца)