чл. 390 ГПК

„1. При молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касаещ спор за титуляр на право на вземане въз основа на хипотетичен договор за цесия, при преценка за вероятна основателност на иска следва ли да се обсъждат въпроси за валидността на извършената цесия през призмата на чл. 99 ЗЗД, а именно: От значение ли е при обсъждане на вероятната основателност на иска соченото от молителя в молбата за обезпечение на иска изрично оспорване на „извършването“ на цесията от лицето, което се твърди да е „цедент“; От значение ли е за валидността на цесията доказване на съобщаване на цесията от предишния кредитор на длъжниците, което е предпоставка да бъде зачетено действието й от третите по хипотетичния договор лица, включително ЧСИ; 2. При молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касаещ спор за титуляр на право на вземане въз основа на договор за цесия, как следва да бъде определен размерът на дължимата от молителя гаранция по чл. 391, а. 3 ГПК – съобразявайки цената на договора за цесия, посочена в него или по размера на „прехвърленото“ с договора за цесия вземане; 3. Какви са предпоставките за служебно определяне на гаранция в обезпечителното производство; Въз основа на какви факти и обстоятелства се определя размерът на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия иск се окаже неоснователно“