чл. 170 ЗЗД
Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Публичната продан съставлява ли оригинерен или е деривативен придобивен способ?
Възприемането от въззивния съд, че публичната продан е едновременно и оригинерен, и деривативен способ съставлява ли неяснота и противоречивост на мотивите, което води до нарушаване правата на страните?
Допустимо ли е за въззивния съд практическо отхвърляне на заключение по допусната и приета от първоинстанционния съд съдебна експертиза, без същата дори да не бъде спомената и без да се развият мотиви за причините за неприемане на изводите на вещото лице?
Нужно ли е във въззивното решение да се обсъдят въпросите, свързани с квотите на първоначалните собственици?
Следва ли във въззивното решение да се даде отговор на всички твърдения на ответника и да се развият мотиви в тази насока?
При наличие на влязло в сила постановление за извършена публична продан, нарушенията на чл. 170 ЗЗД касателно ипотеката, основание за тази продан и на чл. 433, ал. 1, т. 8 и чл. 494, ал. 2, предл. трето ГПК обезсилват ли се/дерогират, отменяват/? Следва ли съдът да обсъди тези възражения в мотивите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 107 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 151 ЗЗД, чл. 166 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 171 ЗЗД, чл. 172 ЗЗД, чл. 174 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 63 ЗЗД, чл. 76 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който кредитен договор третото лице – ипотекиращо за чужд дълг не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за кредит?
Предвид чл. 167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, като в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича?
Когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане с вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване на лицето, от името на което е сключен договора? Може ли в хипотезата на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК? Възможно ли е висящата недействителност като порок да засегне част от сделката и съответно възможно ли е да съществува институт на частична висяща недействителност? Нищожна ли е висящо недействителна сделка? Нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приложима ли е в хипотези на недействителност, различни от тези по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за нищожност, респективно прилага ли се при унищожаеми, висящо недействителни и относително недействителни сделки? Правилата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД биха ли могли да се приложат в случаите, когато редуцирането на престациите е възможно по дробни части? От кой момент поражда целените правни последици частично действителната сделка, в хипотезата, в която съществува частична висяща недействителност – от потвърждението по чл. 42, ал. 2 ЗЗД или от момента на сключването? Може ли пред въззивната инстанция съдът по свой почин да постанови изслушване на страна и чрез обясненията й да се навеждат факти и обстоятелства, които не са изложени при размяната на книжа с исковата молба, отговора на исковата молба, първо открито заседание по делото, както и нямат характера на новооткрити и нововъзникнали? Може ли въззивният съд да постанови решението си, мотивирайки се с обяснения на страна, дадени едва пред въззивната инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за обособените при преработката обекти няма никаква доказателствена стойност. Намерил е да са без значение съдържащите се твърдения и доводи в подадения от ищцата ОИМ по гр. д.№895/2019 г. на СГС, достигането до банката на двете уведомления от „Буларко“ АД за промяна на първоначалния проект и преработката по време на строителството и за сключването на предварителни договори, вкл. за процесното студио №10 и дали банката се е противопостнавила или не на извършените от длъжника й фактически и правни действия с процесното студио. По същество въззивният съд е приел, че въз основа на ипотечния акт от 23.10.2012 г. в полза на банката е възникнало ипотечно право върху описаните според одобрения архитектурен проект от 27.03.2008 г. обекти, считано от момента на завършване на сградата в груб строеж, към който момент те се обособяват като самостоятелни обекти на право на собственост, и, че е било безпредметно ипотекирането на същите обекти след изграждането на сградата в груб строеж с иотечния акт от 12.02.2013 г. Намерил е, че възникналото от момента на изграждането на грубия строеж ипотечно право на банката върху апартамент №9 продължава да тежи върху образуваните от разделянето му два нови самостоятелни обекти, с оглед принципа за неделимост на ипотечното право, закрепен в член 150, ал. 2 ЗЗД. Направен е краен извод, че ипотеката обременява придобитата само от ищцата П. (предвид вписания на 11.02.1995 г. законов режим на разделност) част от ипотекирания апартамент №9, обособена в процесното студио №10.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
(материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 167 ал. 3 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 18 ЗС, чл. 192 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗЗД, чл. 38 ЗАдв, чл. 4 б. а ПВ, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47 ПВ, чл. 77 ЗС, чл. 9 ПВ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– „ Задължителни ли са за съда комуто е върнато за ново разглеждане от състав на ВКС гражданско дело, указанията относно прилагането и тълкуването на закона и последният длъжен ли е да приеме правната квалификация посочена в касационното решение- кои факти и обстоятелства са правно релевантни и какво е съдържанието на породените правни последици?“. Този въпрос е разгледан в контекста на оплакването на касаторите, че въззивният съд не се е съобразил с дадените указания на предходния състав на ВКС по приложение на материалния закон. Изброена е практика на ВКС в противоречие, с която възивният състав не е възприел дадените му указания относно възможността да бъде учредена от собственика на терена ипотека върху право на строеж, учредяване на ипотека върху имот, на който предстои застрояване, както и от кой момент е възникнало ипотечното право при вещ, чиято завършеност не е била осъществена към момента на учредяване на ипотеката. Касаторите са поставили въпроса- 1/ „ От кой момент възниква ипотечното право върху сградата, когато се учредява ипотека върху поземлен имот и върху бъдеща сграда, която предстои да се построи в имота- дали от момента на сключване на ипотечния договор или от момента на възникване на сградата?“. Страната е изброила съдебна практика, като е обобщила, че отговорът на този въпрос даден от въззивния съд бил неправилен. Поставен е въпросът – 2/ „Възниква ли ипотечно право върху обект в сграда, когато е договорена ипотека върху правото да се построи бъдеща сграда, но при възникването на имота, собственикът на новопостроения обект е различен от собственика на терена, сключил договора за ипотека?“. И по този въпрос страната е изброила съдебна практика, като е поддържала, че в отклонение от нейните разрешения, въззивният съд е направил неправилен правен извод. Касаторът е поставил въпроса – №******говор за учредяване на ипотека от собственик на вещ върху бъдеща сграда, която той предвижда да построи в имота си и да стане неин собственик по приращение, б/ предмета на договор за учредяване на ипотека от суперфициар върху сграда … „ Обозначен като „ в е поставен въпросът за това -идентични ли са правата указани в а и б. Страната е направила оплакване, че съдът не бил отчел тези различия, като е развила своите съображения по така поставените въпроси и в заключение е посочила основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е въпрос №******глед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е развито разбирането на касатора по него. В заключение лаконично е отбелязано, че в „ този смисъл“ решението се явявало и „ очевидно неправилно.“ Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е налице противоречие с решение на СЕС от 03.03.2020г. по дело С-125/2018г.; че вторият, третият и петият са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; че по четвъртия е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл. 290 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №672/07.03.2011 г. по гр. д. №1584/2009 г., I г. о., решение №842/02.12.2010 г. по гр. д. №2006/2009 г., I г. о., решение №75/16.07.2015 г. по гр. д. №6599/2014 г., II г. о., решение №74/22.03.2013 г. по гр. д. №757/2012 г., I г. о., решение №86/30.07.2018 г. по гр. д. №2685/2017 г., I г. о., решение №11/01.02.2012 г. по гр. д. №166/2011 г., I г. о. и решение №253/18.05.2010 г. по гр. д. №1114/2009 г., II г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.