чл. 117 ал. 1 ЗЗД

Допустимо ли е при даденото тълкувателно правомощие по чл. 124 ЗСВ на ВКС, да се дава тълкувание на ясна норма, приета и прилагана с години и при липса на изменение в социално-икономическите или обществени условия, като тълкувателно да й се даде смисъл, какъвто тя няма и противен на закона, в случая от основание тълкуването в Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г., постановено по т. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС на нормата на чл. 433, т. 8 ГПК? Допустимо ли е да се променя същностния смисъл на императивна законова норма, тази на чл. 433, т. 8 ГПК, чрез тълкувателно решение, в случая Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г., постановено по т. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС? Следва ли съдът да се съобразява при решаването на спора по същество с дадено тълкуване, макар и от ВКС в ТР №2 от 04.07.2024 г., постановено по т. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС относно ефекта на перемпцията, след като нормата не е изменяна и тя е една и съща от приемането на ГПК, обн. ДВ, бр. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. до днес? Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 433, т. 8 ГПК и прекратява ли тя по силата на закона изпълнителното дело и какъв е ефектът за извършените по него действия след това? Възможно ли е взискателят или съдебният изпълнител при възлагане да извършват по едно изпълнително дело валидни и правнозначими изпълнителни или други процесуални действия след като вече изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Имат ли такива действия процесуално и/или материалноправно значение и какво? Водят ли те до прекъсване на перемпцията като процесуален институт или на погасителната давност като материален институт? Обезсилват ли се по право и губят ли с обратна сила своето значение процесуалните действия, извършени от взискателя по изпълнително дело, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Могат ли да се считат за законосъобразни действията, извършени по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело поради перемпция и следователно могат ли да произведат действие с правно значение? Необразуването на ново изпълнително дело по подадена молба от взискателя за изпълнително действие по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело има ли значение за прекъсването на давността? Загубил ли е значение институтът на перемпцията по отношение на преценката на действията, водещи до прекъсване на погасителната давност след приемането на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г., след като нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е отменена? Може ли съдебният изпълнител служебно или само като канцеларско действие да образува изпълнително дело без да има нарочна молба от взискателя за образуването на ново дело след перемирането на предходно образувано изпълнително дело? Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни? С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?