чл. 113 ал. 4 ЗДДС

Може ли действието на договор за изработка, сключен между търговци, в писмена форма, и в който фигурира клауза, че измененията и допълненията в него се извършват в писмена форма, да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните чрез техни конклудентни (изрични или мълчаливи) действия или бездействия, аргумент от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ?
Представлява ли доказателство и допустимо ли е чрез проформа фактура, която не е декларирана и не включена в справка декларация и в дневниците за покупка и продажба, водени по ЗДДС нито от издателя й, нито от получателя, и във връзка с която не е бил съставен окончателен данъчен документ, надлежно да се удостовери сключването и изпълнението на сделка с предмет, посоченото в нея основание за издаването й?
Правилото на чл. 115 ЗДДС императивно ли е, и в тази връзка допустимо ли е кредитно известие да се издаде на основание различно от изчерпателно изброените две основания в чл. 115 ЗДДС, а именно: при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка?
Издадените по реда на чл. 115, ал. 1 ЗДДС кредитни известия, тяхното осчетоводяване и коригиране на начисления ДДС представляват ли изявление за прекратяване на договор?
Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, които произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
При различни заключения на допуснати съдебни експертизи по еднакви въпроси следва ли съдът да допусне нова експертиза, за да изясни кое от дадените заключения е вярно? Ако възприеме едно от противоречивите заключения, следва ли да мотивира защо приема същото за вярно?
Само изрично отчетените по договор за изпълнение на СМР ли подлежат на заплащане от страна на възложителя или последният дължи възнаграждение и за работа, която може да бъде третирана като приета на база конклудентни действия на възложителя?
Дължи ли възложителят възнаграждение по договор за изработка, въпреки, че не е приел изрично резултата?
Може ли съдът да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото и допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от страна в процеса факт или възражение, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Длъжен ли е съдът да разреши спора в рамките, очертани от твърденията и възраженията на страните и може ли да даде разрешение на правния спор, което не е нито въвеждано, нито е обсъждано от страните?
Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това?
Чрез какви доказателства може да бъде проведено пълно доказване на релевантен за спора факт?
Фактическите и правни изводи на въззивния съд по съществото на спора следва ли да са основани на коректната оценка на доказателствения материал, обективираща договореностите между страните и посочване кои конкретни доказателства той възприема като косвени и кои като преки доказателства?
Без експертиза може ли съдът да приеме за установени факти за установяването на които не притежава специални знания?