30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 629а ТЗ

Предварителни обезпечителни мерки
Чл. 629а. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може:
1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1;
2. да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4 ;
3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. да допусне предвидените в чл. 642 мерки;
5. да наложи мерките, предвидени в чл. 650.
(2) Когато искането за налагане на мерките по ал. 1 е направено от кредитор, съдът ги налага:
1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или
2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.
(3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал. 2, т. 1.
(4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
(6) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.
(8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.
(9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл. 630, ал. 1, т. 4 . Съдът може на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 да постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Продължава ли действието на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ и след решението за откриване на производството по несъстоятелност?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?
Кой факт е от значение за противопоставимостта на правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право – формалното заличаване на обезпечителната мярка или осъществяването на основанието, което налага тя да бъде отменена?
Произвежда ли действие незаличена възбрана, като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ, след решението за откриване на производството по несъстоятелност в хипотеза, в която временният синдик или молителят-кредитор не са поискали продължаването на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки?
Съществува ли разлика между общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ и общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?
Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли са само до правата, предоставени му по чл. 635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ, смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?
Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?
Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?
Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка, да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?
Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?
Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?
Допустимо ли е решението на съда по иск по чл. 646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 ТЗ и сл., като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?
Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?
Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл. 649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Може ли съдът да изключи по реда на чл. 183 ГПК копие на представен по делото документ, когато страните не спорят, че такъв съществува, със съдържание и авторство, идентични с тези на копието или когато, макар спор да е налице, по делото бъде представен оригинален документ с идентични съдържание и автори?; 2. Какви са условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове?; 3. Следва ли при заявена от страна обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл. 131, чл. 146 и чл. 147 ГПК въззивният съд при прилагане разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини относно основателността на направеното доказателствено искане?; 4. Как следва да процедира съдът, пред който е представен незаверен препис на документ и дължи ли съдът в този случай даване на указания на страната, представила документа, да поправи това свое нередовно процесуално действие?; 5. Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?; 6. Допустимо ли е в рамките на производството по чл. 625 ТЗ въвеждането на новонастъпило обстоятелство, обосноваващо твърдения от молителя факт на настъпило правоприемство по отношение на задължение на дружеството –длъжник, респ. на легитимацията на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него?; 7. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановения от него акт да обсъди всички доказателства, събрани по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения, релевирани от страните и относими към предмета на спора?; 8. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор?; 9. Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно – защо не приема конкретни защитни доводи, както и да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение?; 10. Длъжен ли е съдът, при изследване на обективното икономическо състояние на дружество, откриване на производство по несъстоятелност на което се търси, да извърши комплексна преценка на структурата на актива му, на реализируемостта и действителната ликвидност на активите му и следва ли съдът да откаже да съобрази наличието на активи, чието съществуване и/или ликвидност не са доказани? Като допълнителен критерий за достъп до касация с така поставените въпроси касаторът сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че дадените от въззивния съд разрешения са в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр. д.№4626/2019 г. на ІV г. о. на ВКС и т. д.№2404/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС /по първия въпрос/; в решенията по гр. д.№60077/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№304/2010г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№4108/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№136/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№939/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№1707/2009 г. на ІV г. о. на ВКС /по втория въпрос/; в решения по гр. д.№3498/2021 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№668/2011 г. на І. Г. о. на ВКС, по гр. д.№3567/2018 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по т. д.№3761/2014 г. на І т. о. на ВКС, по гр. д.№1543/2022 г. на ІІІ г. о. на ВКС /по третия въпрос/; в решенията по гр. д.№785/2021 г. на ІV г. о. на ВКС, по т. д.№1300/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, по гр. д.№2885/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№5759/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№53531/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№3736/2015 г. на ІV г. о. на ВКС /по четвъртия въпрос/; в решенията по т. д.№815/2014 г. на І т. о. на ВКС по т. д.№2447/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС /по петия въпрос/; в решенията по гр. д.№4341/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№783/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, по т. д.№1742/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС /по шестия въпрос/; в решенията по т. д.№1826/2016 г. на І т. о. на ВКС, по гр. д.№1776/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№4622/2021 г. на І г. о. на ВКС, по гр. д.№1674/2018 г. на І г. о. на ВКС, по т. д.№1983/2021 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№900/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, по гр. д.№769/2020 г. на ІV г. о. на ВКС, по т. д.№1665/2022 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№1859/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, както и в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /по седми, осми и девети от въпросите/; в решенията по т. д.№2205/2017 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№271/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№1267/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№4254/2013 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№2572/2015 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№3035/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС /по десети въпрос/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела