Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Може ли съдът да изключи по реда на чл. 183 ГПК копие на представен по делото документ, когато страните не спорят, че такъв съществува, със съдържание и авторство, идентични с тези на копието или когато, макар спор да е налице, по делото бъде представен оригинален документ с идентични съдържание и автори?; 2. Какви са условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове?; 3. Следва ли при заявена от страна обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл. 131, чл. 146 и чл. 147 ГПК въззивният съд при прилагане разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини относно основателността на направеното доказателствено искане?; 4. Как следва да процедира съдът, пред който е представен незаверен препис на документ и дължи ли съдът в този случай даване на указания на страната, представила документа, да поправи това свое нередовно процесуално действие?; 5. Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?; 6. Допустимо ли е в рамките на производството по чл. 625 ТЗ въвеждането на новонастъпило обстоятелство, обосноваващо твърдения от молителя факт на настъпило правоприемство по отношение на задължение на дружеството –длъжник, респ. на легитимацията на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо него?; 7. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановения от него акт да обсъди всички доказателства, събрани по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения, релевирани от страните и относими към предмета на спора?; 8. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор?; 9. Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно – защо не приема конкретни защитни доводи, както и да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение?; 10. Длъжен ли е съдът, при изследване на обективното икономическо състояние на дружество, откриване на производство по несъстоятелност на което се търси, да извърши комплексна преценка на структурата на актива му, на реализируемостта и действителната ликвидност на активите му и следва ли съдът да откаже да съобрази наличието на активи, чието съществуване и/или ликвидност не са доказани? Като допълнителен критерий за достъп до касация с така поставените въпроси касаторът сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа, че дадените от въззивния съд разрешения са в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решенията по гр. д.№4626/2019 г. на ІV г. о. на ВКС и т. д.№2404/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС /по първия въпрос/; в решенията по гр. д.№60077/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№304/2010г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№4108/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№136/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№939/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№1707/2009 г. на ІV г. о. на ВКС /по втория въпрос/; в решения по гр. д.№3498/2021 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№668/2011 г. на І. Г. о. на ВКС, по гр. д.№3567/2018 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по т. д.№3761/2014 г. на І т. о. на ВКС, по гр. д.№1543/2022 г. на ІІІ г. о. на ВКС /по третия въпрос/; в решенията по гр. д.№785/2021 г. на ІV г. о. на ВКС, по т. д.№1300/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, по гр. д.№2885/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№5759/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№53531/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№3736/2015 г. на ІV г. о. на ВКС /по четвъртия въпрос/; в решенията по т. д.№815/2014 г. на І т. о. на ВКС по т. д.№2447/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС /по петия въпрос/; в решенията по гр. д.№4341/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№783/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, по т. д.№1742/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС /по шестия въпрос/; в решенията по т. д.№1826/2016 г. на І т. о. на ВКС, по гр. д.№1776/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№4622/2021 г. на І г. о. на ВКС, по гр. д.№1674/2018 г. на І г. о. на ВКС, по т. д.№1983/2021 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№900/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, по гр. д.№769/2020 г. на ІV г. о. на ВКС, по т. д.№1665/2022 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№1859/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, както и в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /по седми, осми и девети от въпросите/; в решенията по т. д.№2205/2017 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№271/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№1267/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№4254/2013 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№2572/2015 г. на І т. о. на ВКС, по т. д.№3035/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС /по десети въпрос/.