чл. 625 ТЗ
Откриване на производството
Чл. 625. Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли вземане, установено с влязло в сила решение на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (неоснователно обогатяване), вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, което обуславя материалноправна легитимация на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност?
Допустимо ли е като начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата на образуване на изпълнителното дело въз основа на невлязло в сила решение на въззивна инстанция и преди длъжникът да е получил покана за доброволно изпълнение и при положение, че в решението, с което е определена такава начална дата съдът не е изследвал и не е коментирал финансовите показатели на длъжника към годината, в която е определената начална дата на неплатежоспособност, нито годините преди това?
Допустимо ли е при определяне на неплатежоспособността на длъжника съдът да приеме негови вземания за неликвидни и несъбираеми без съдебно установяване на тяхното несъществуване или несъбираемост?
Могат ли приети вземания на длъжника в производство по несъстоятелност на трето лице да бъдат игнорирани при определяне на неговата платежоспособност?
Допустимо ли е извършени от длъжника цесии на вземания да се приемат като доказателство за неплатежоспособност, без да е установено намаляване на имуществото му и без анализ на насрещната престация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е обявяване на несъстоятелност, когато коефициентът на обща ликвидност е над нормативната граница и общите вземания покриват задълженията, но съдът приоритизира единствено факта на трайно преустановяване на плащанията?
Може ли вземане за връщане на даденото на отпаднало основание /чл. 55 ЗЗД/ да бъде прието като парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка /чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ/, което да обоснове откриване на производство по несъстоятелност?
Длъжен ли е въззивният съд като съдебна инстанция, решаваща спора по същество, да прецени обективното икономическо състояние и състоянието на неплатежоспособност на търговско дружество към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция /24.10.2025 г./?
Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266 ГПК доказателства, съответно задължен ли е служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви обстоятелства трябва съдът да съобрази, за да приеме едно вземане на длъжника за несъбираемо при преценка за наличие на състояние на неплатежоспособност в производство по откриване на производство по несъстоятелност на длъжника? Достатъчно ли е да се прецени едно вземане като несъбираемо само поради наличието на наложени запори от кредитори на длъжника, или съдът следва да изследва и обективното състояние и характеристики на вземането и на наложените върху него запори, както и дали по своя характер и правни последици наложените запори са обезпечителни или изпълнителни?
Може ли вземане на държавата по предявен от КОНПИ осъдителен иск по чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ (чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ да бъде предявено в открито производството по несъстоятелност на ответник по иска, и приложима ли е разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ по отношение на това вземане в случай на неговото непредявяване в преклузивия срок по чл. чл. 688, ал. 1, във връзка с чл. 685, ал. 1 ТЗ?
Длъжен ли е съдът по несъстоятелността (включително въззивният съд) при разглеждане на делото за откриване на производство по несъстоятелност служебно да установява факти и да събира доказателства, релевантни към въпроса за наличието или липсата на състояние на неплатежоспособност на длъжника, в т. ч. да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на реалното съществуване в актива на дружеството на посочени в неговия счетоводен баланс краткосрочни инвестиции и други краткотрайни активи?
Може ли съдът да приеме за недоказан факт, който е релевантен за конкретния спор и е от решаващо значение за делото, без да е посочил този факт като нуждаещ се от доказване и без преди това във въззивното производство да е уведомил страните, че го счита за спорен?
Каква е степента на задължителност на указанията на Върховен касационен съд по прилагането и тълкуването на закона за въззивния съд, на когото делото се връща за ново разглеждане, съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК - безусловна ли е тази задължителност или са допустими отклонения от указанията при повторното разглеждане на делото от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 155 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 608 ал. 2 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съществуването на дружество – страна по релевантен за спора договор, да бъде доказано от страната в процеса, когато регистрацията му е видна от публичен регистър?
Връчването на съдебните книжа по делото, съдържащи договора за цесия, замества ли уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД?
Правилото на чл. 40 ЗЗД приложимо ли е спрямо органното представителство на търговско дружество?
Настъпва ли новация на парично задължение по цесионен договор, в случай че страните по него сключат друг договор, с който не предвиждат замяна/трансформация на задължението с друго задължение, а уреждат възможен начин за погасяването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 107 ЗЗД, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 19 ЗЗД, чл. 219 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 65 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд при своевременно направено искане да назначи комплексна агротехническа и финансово-икономическа експертиза, когато без специални знания не може да установи реалността на стопанските операции и действителното икономическо състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?
Може ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, изготвено въз основа на документи, които не са приети като доказателства по делото, не са обсъдени състезателно и се намират в счетоводството на кредитора, а не на длъжника, и ако не – каква е правната последица?
Достатъчно ли е само осчетоводяване на фактури и отразяването им в дневниците по ЗЗДС, за да се приеме, че са налице реални доставки и валидни търговски сделки по смисъла на чл. 3 и чл. 6 ЗСчет., и да се обоснове наличие на вземания в производство по несъстоятелност?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени с въззивната жалба и писмената защита релевантни възражения за липса на първични документи, икономическа нелогичност на разходите, свързаност на кредиторите и възражения за прихващане, и ако не го стори – представлява ли това съществено процесуално нарушение?
Следва ли при преценката за неплатежоспособност по чл. 631 ТЗ съдът да отчита пазарната стойност на активите на длъжника (земи, сгради, машини, продукция, вземания), а не да се ограничава до счетоводни коефициенти за ликвидност и финансова автономност?
Могат ли фактури, издадени след смъртта на управителя на еднолично дружество, и при липса на доказана представителна власт и първични документи да породят валидно задължение за дружеството и да се използват за обосноваване на неплатежоспособност?
Може ли началната дата на неплатежоспособността да се определя автоматично въз основа на „най-старото неплатено задължение към определен кредитор, без да се извърши самостоятелен икономически анализ на общото финансово състояние на длъжника?
Налице ли са правни последици и доказателствена сила за дружеството от началния ликвидационен баланс, подписан само от един ликвидатор, назначен служебно от съда, вписан към момента на подписването, при положение че впоследствие е назначен втори ликвидатор от съда със съвместно представителство?
Води ли такъв акт до признание на счетоводни задължения по смисъла на чл. 268-270 ТЗ и на чл. 10, чл. 24 ЗСчет.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
- за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните от значение за решението по делото, е относим към правилността на обжалваното решение, която е предмет на касационния контрол и не се преценява в производството по чл. 288 ГПК, а вторият въпрос - дали изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл. 244, ал. 1 КТ представлява основание за промяна на договор за обществена поръчка, респ. представлява ли държавно регулирана цена, не е обусловил изхода на делото, тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, е отречено по съображения, че очевидната неправилност е обоснована с оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона, които не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в случай, че касационно обжалване бъде допуснато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповедта на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на негов работник/служител и подлежи ли на атакуване по този ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 614 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 646 ал. 1 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 649 ал. 3 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предвид липсата на доказателства в счетоводството на ищец изпълнител за извършени разходи за осъществена дейност по процесен договор за поръчка, приемането единствено на свидетелски показания за осъществяване на действия от „трето лице-действителен собственик“ не вписан като такъв по партида на юридическо лице, следва ли да се кредитират от съда и единствено въз основа на тях да се обоснове извод за извършвани от юридическото лице дейности?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли търговският характер на вземането по чл. 608, ал. 1 ТЗ да се определя от качеството и дейността на кредитора или от качеството търговец на длъжника и връзката на сделката с неговото търговско занятие (предмет на дейност), включително при презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ?;
Лишава ли еднократното сключване на сделка от търговец сделката от търговски характер, когато тя попада в предмета на дейност на търговеца и е насочена към осъществяване/подготовка на тази дейност?;
Допустимо ли е съдът да откаже откриване на производство по несъстоятелност, без да изследва неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността, когато кредиторовото вземане е установено с влязъл в сила арбитражен акт, а спорът се свежда до квалификация на сделката като търговска или нетърговска?;
Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи, вкл. и да излезе извън пределите на жалбата, с която е сезиран, а също и без да обсъди всички искания и възражения на страните, имащи значение за акта му по съществото на правния спор, вкл. и без да е извършил преценка на доказателствата, както го задължава чл. 12 ГПК?;
При изложени обективни предпоставки, които обуславят приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ, каква следва да бъде преценката на съда за прилагане на хипотезата на този законов текст?;
Когато е признато от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си, това явява ли се достатъчно основание, за да се постанови прекратяване на дейността му и обявяване на същия в несъстоятелност при хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ответникът по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, дължал определено парично вземане на молителя, дължи ли разноски по делото, ако в хода на това съдебно производство е изцяло или частично заплатил дължимото вземане? Ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дължал определено парично вземане на молителя, счита ли се, че е дал повод за завеждане на делото, ако в хода на това съдебно производство е изцяло или частично заплатил дължимото вземане, съответно е признал неговото съществуване и дължимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.