30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 499 ал. 7 КЗ

Определяне на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
Чл. 499. […] (7) При множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да определи съотношението на съпричиняване между съизвършители на едно непозволено увреждане само въз основа на влязла в сила присъда, без допускане на автотехническа експертиза, при положение, че този въпрос не е разрешен в наказателното производство, а приносът е спорен?
Допустимо ли е присъждане на законна лихва за забава върху парична сума, за която вече е уговорено и платено възнаграждение, включващо законна лихва, без изрично разграничение между главница и лихва в споразумението?
Следва ли съдът да допусне събиране на техническа експертиза при спор относно процента на съпричиняване, когато страната оспорва твърдението за по-голям принос, и няма други обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи без да анализира приноса на всеки един от причинителите на увреждането при вреда, причинена от неколцина /двама/ при условията на независимо съизвършителство, при предявен иск срещу двамата застрахователи на виновните участници? Следва ли определеният по реда на чл. 52 ЗЗД размер на застрахователно обезщетение да бъде съобразен с размера на конкретния принос на всеки един причинител, когато искът е предявен в условията на разделност срещу застрахователи по застраховка ГО на съизвършителите? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обезщетение към техните застрахователи по ГО, следва ли да е изследван конкретния принос на всеки от участниците и вредите, които той конкретно е причинил? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обещетение към техните застрахователи по ГО, в случай на сключване на споразумение с един от застрахователите, и изплащане на обезщетение съобразно приноса на неговия застрахован, при осъдително решение срещу другия застраховател по ГО, следва ли съдът в решението си да изложи конкретни аргументи за начина на определяне на размера срещу втория застраховател и да определи приноса на неговия застрахован в дял и/или процентно съотношение спрямо другия участник? При съпричиняване на вреда от няколко делинквента и предявяване на иск за обезщетение към техните застрахователи по ГО, в случай на сключване на споразумение с един от застрахователите, следва ли съдът при осъдително решение срещу другия застраховател да вземе предвид определения размер и принос, определен в споразумението, с оглед приноса на всеки от участниците? За определяне справедлив размер на застрахователно обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД? Съобразена ли е присъдената сума със задължителната практика на ВС и ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди и понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Компетентен ли е българският съд, което следва пряко от Регламент 1215/2012/Регламент „Брюксел I а/, чл. 11, т. 1, която предвижда, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата-членка, където той има местоживеене? Кое е приложимото право на регрес, съгласно чл. 7 от Регламент №593/2008 г.? Кое е приложимото право съгласно чл. 4 и следващите от Регламент №864/2007 г.? Приложими ли са в конкретния случай Съображение 26 Директива 2009/203 и по-конкретно чл. 3 от тази директива, озаглавен „Задължение за застраховане на превозни средства, видно от които всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави членки? Приложими ли са в конкретния случай Регламент Брюксел I, чл. 5 и разграничаването на договорните отношения, деликтните и квазиделиктните отношения? Кое е приложимото за понятието договорно задължение по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим I” - доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо друго и може ли да се тълкува съгласно разпоредбата на чл. 2 от Регламент „Рим II”, че последният се прилага спрямо задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahento? Може ли да счете, че в настоящия правен спор, че задължението за поправяне на вредите, тежащо по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим II” за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето да са определи приложимото към това правоотношение право? Може ли в съответствие с чл. 4 от горецитирания регламент да се възприеме, тъй като не е предвидено друго, приложимото право е правото на държавата, в което е настъпила вредата от произшествието - в настоящия казус -държавата в която е възникнала вредата е Германия? Може ли да се счете, че застрахователят на теглещото превозно средство след изплащане на обезщетението на пострадалото лице има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, предвижда възможност за суброгация на застрахователя в правата на пострадалото лице? Може ли да счете че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II предвиждат разделяне на отговорността при конкретния правен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът да цени тежестта на определените наказания на водачите, участвали в ПТП, за което са приложени доказателства по гражданското дело, и да формира вътрешното си убеждение и мотиви съобразно установеното в наказателното производство?
Следва ли съдът при определяне обема на причиняване при множество делинквенти и при наличие на поредица от действия/бездействия от значение за приноса за вредоносния резултат да разследва поотделно всяко действие/бездействие и да определи обем на приноса за всяко от тях или следва да вземе предвид кумулативното им наличие и да определи един общ обем принос на делинквента?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва ли да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?
Какъв следва да е обемът на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” в контекста на регресния иск по чл. 411 КЗ и по какъв начин следва да се определи обезщетението при принос на няколко участници в ПТП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите изводи на съда относно степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
Длъжен ли е съдът да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД при данни за принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат?
Кои са критериите (конкретните обстоятелства) от значение за определяне конкретната степен на принос на пасажер в ПТП, довели до телесни увреждания в резултат от изпадането му извън лекия автомобил, в резултат на което се е наранил, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При липса на оплаквания и доводи във въззивната жалба за поддържане на доказателствено искане, направено с исковата молба и оставено без уважение от първоинстанционния съд, преклудира ли се възможността на ищеца да поддържа това свое доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 ГПК с отговора на насрещната въззивна жалба на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 ГПК). Като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, формулираният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, като обжалваното решение не може да се допусне до касация, без посочването на такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд няма правомощията служебно да експлицира такъв въпрос въз основа на съдържащите се в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, нито да го изведе самостоятелно от изложените в него мотиви, които намери, че обусловили изхода на спора по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

относно условията, при които отговарят пред пострадалия застрахователите на виновните за настъпване на ПТП водачи, които като независими съизвършители са причинили увреждането. Той е обуславящ решаващите изводи на съда по обжалваното решение. Отсъства обаче специалната предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, доколкото не се установява твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. По въпроса за обема на отговорността на деликвента, респ. неговия застраховател спрямо увредения от деликт, извършен при условията съпричиняване ВКС е установила постоянна и непротиворечива практика, според която при регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди за целия им размер. Отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Разяснено е още, че макар и да не са солидарно отговорни пред пострадалия, то последният може да иска обезщетяване на понесените от него вреди в действителния им, нелимитиран размер или от застрахователя на виновния за непозволеното увреждане водач на МПС, респ. от Гаранционния фонд, или от делинквента, като насочи исковата си претенция срещу някои от тях, според своя избор – така решение №121 от 18.09.2014 г. по т. д. №2859/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №37/01.09.2015 г. по т. д. №1070/2014 г. на ВКС, II т. о. (на които се позовава и страната), решение №52/28.05.2019 г. по т. д. №1497/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №192 от 02.11.2017 г. по т. д. №416/2017 г. на ВКС, I т. о. Даденото от въззивната инстанция разрешение е съобразено с посочените по - горе постановки, доколкото в обжалвания акт е прието, че степента на принос на всеки от водачите - причинители на вредоносния резултат е ирелевантна, т. е. разпределянето на отговорността на двамата водачи, респ. на техния застраховател по риска ГО спрямо пострадалия е извън предмета на спора. Размерът на вредата, обусловен от действията на всеки съизвършител е от значение само във вътрешните отношения между тях, респ. от значение в отношенията между самите дружества – ответници по исковете, но не спрямо пострадалите. В настоящия случай следва да се има предвид обстоятелството, че за обезвреда на засегнатите от ищците нематериални блага от смъртта на техните родители е ангажирана отговорността на ответника „ДЗИ-Общо застраховане АД за там присъдените суми и в тази част решението на първоинстанционния градски съд е влязло в сила като необжалвано. При формирана сила на пресъдено нещо по този спор, ВКС не разполага с правомощие по пътя на инстанционния контрол да възстанови висящността на процеса в посочената му част (по претенциите насочени срещу ответното „ДЗИ – Общо застраховане АД) с оглед преуреждане на отговорността му като солидарна с другия застраховател (настоящия касатор) съобразно нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

имат за предмет тълкуване на правото на ЕС, което предпоставя отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК и сл.. Акцентира на обстоятелството, че дори да се приеме приложим германският закон, съдържанието на същия не е надлежно доказано по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела