чл. 499 ал. 7 КЗ

относно условията, при които отговарят пред пострадалия застрахователите на виновните за настъпване на ПТП водачи, които като независими съизвършители са причинили увреждането. Той е обуславящ решаващите изводи на съда по обжалваното решение. Отсъства обаче специалната предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, доколкото не се установява твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. По въпроса за обема на отговорността на деликвента, респ. неговия застраховател спрямо увредения от деликт, извършен при условията съпричиняване ВКС е установила постоянна и непротиворечива практика, според която при регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент – за всички вреди за целия им размер. Отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Разяснено е още, че макар и да не са солидарно отговорни пред пострадалия, то последният може да иска обезщетяване на понесените от него вреди в действителния им, нелимитиран размер или от застрахователя на виновния за непозволеното увреждане водач на МПС, респ. от Гаранционния фонд, или от делинквента, като насочи исковата си претенция срещу някои от тях, според своя избор – така решение №121 от 18.09.2014 г. по т. д. №2859/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №37/01.09.2015 г. по т. д. №1070/2014 г. на ВКС, II т. о. (на които се позовава и страната), решение №52/28.05.2019 г. по т. д. №1497/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №192 от 02.11.2017 г. по т. д. №416/2017 г. на ВКС, I т. о. Даденото от въззивната инстанция разрешение е съобразено с посочените по - горе постановки, доколкото в обжалвания акт е прието, че степента на принос на всеки от водачите - причинители на вредоносния резултат е ирелевантна, т. е. разпределянето на отговорността на двамата водачи, респ. на техния застраховател по риска ГО спрямо пострадалия е извън предмета на спора. Размерът на вредата, обусловен от действията на всеки съизвършител е от значение само във вътрешните отношения между тях, респ. от значение в отношенията между самите дружества – ответници по исковете, но не спрямо пострадалите. В настоящия случай следва да се има предвид обстоятелството, че за обезвреда на засегнатите от ищците нематериални блага от смъртта на техните родители е ангажирана отговорността на ответника „ДЗИ-Общо застраховане АД за там присъдените суми и в тази част решението на първоинстанционния градски съд е влязло в сила като необжалвано. При формирана сила на пресъдено нещо по този спор, ВКС не разполага с правомощие по пътя на инстанционния контрол да възстанови висящността на процеса в посочената му част (по претенциите насочени срещу ответното „ДЗИ – Общо застраховане АД) с оглед преуреждане на отговорността му като солидарна с другия застраховател (настоящия касатор) съобразно нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ.