чл. 628 ГПК
Компетентност на националния съд
Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 Договора за Европейски съюз? Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск? Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск? Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Лизингодателят по договор за финансов лизинг задължен ли е да придобие уговорената между страните по договора вещ, в кой момент следва да го стори?
Неизпълнението на посоченото съществено задължение на лизингодателя представлява ли виновно неизпълнение на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД, даващо право на лизингополучателя да развали едностранно договора, респективно съдържащата се в него клауза за прехвърляне на собствеността, имаща характер на предварителен договор за покупко-продажба?
Ако не изпълни задължението си да придобие вещта при сключване на договора за финансов лизинг, съобразно уговорките в последния, лизингодателят изпада ли във виновна невъзможност да изпълни и другото съществено свое задължение - да предостави възможност за изкупуване на лизинговата вещ?
Представлява ли предпоставка за разваляне на договора изправността на страната, която иска неговото разваляне?
За да бъде възстановено даденото въз основа на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, следва ли да е налице разваляне на договорна връзка или същото е приложимо и в хипотезата на заплатена цена по клауза, имаща характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба, без да е необходимо развалянето на последния? В посочената хипотеза приложими ли са правилата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, касаещи обратното действие на развалянето или на възстановяване подлежи всичко заплатено във връзка с неосъщественото основание, независимо от това дали престацията е с продължително, периодично или еднократно изпълнение?
Относимо ли е обстоятелството дали договорът е за периодично или еднократно изпълнение, касателно правото на развалящият да получи обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението?
Ползва ли се със сила на пресъдено нещо относно факта на предаване на лизинговата вещ решение по иск за установяване съществуването на вземане за лизингови вноски, предявен от лизингодателя срещу лизингополучателя?
В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, като изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, както и да извърши преценка на всички правно релевантни факти и обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Представлява ли периодична престация задължението на лизингополучателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на срока на договора?
Доколкото лизингополучателят заплаща на предварително определени части изначално определената цена за изкупуване на вещта, при невъзможност да активира клаузата за изкупуване на вещта, поради виновното неизпълнение на лизингодателя на задължението му да придобие вещта и да я предостави за изкупуване, има ли право лизингополучателят да получи частта от заплатените вноски, отговаряща на определената в договора между страните цена на актива (покупна цена по т. 1 ДФЛ)?
Задължението на лизингодателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ при настъпването на определени в договора за финансов лизинг условия представлява ли такова с еднократно изпълнение и при неговото неизпълнение какъв е редът за защита на лизингополучателя, по който може да претендира възстановяване на заплатените части от лизинговите вноски, съответстващи на цената на актива и заплатени с цел неговото откупуване след изтичане срока на договора?
При установени пороци на изготвения от първоинстанционния съд доклад относно разпределението на доказателствената тежест и правнорелевантните факти по делото, налице ли е основание за допускане на нови доказателства пред въззивна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 146 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 628 ГПК, чл. 629 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. №3226/2019 г. на ВКС по отношение на предявения по настоящото дело иск за обезщетение.
Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението или такава сила има само диспозитивът на решението?
За задължението на въззивния съд като втора инстанция по същество служебно да събере доказателства, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото?
Как следва да се квалифицира решение, което е в противоречие с правото на ЕС?
Кога едно съдебно решение е неправилно поради противоречие с правото на ЕС?
Неправилното съдебно решение поради противоречие с правото на ЕС ползва ли се със сила на пресъдено нещо?
Преюдициалните въпроси по спор, за който има влязло в сила съдебно решение, постановено в противоречие с правото на ЕС ползват ли се със сила на пресъдено нещо?
Ако едно решение, постановено в противоречие с правото на ЕС, се ползва със сила на пресъдено нещо, то следва ли в последващо производство тази сила на пресъдено нещо да се отчита, ако този съдебен акт е порочен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зафир Златаров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е характерът на договора за дистрибуция и коя специална компетентност, уредена в чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се прилага, когато страните са сключили договор за дистрибуция на стоки, съгласно който едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държава-членка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?
Има ли значение характерът на отделните уговорки между страните по договор за дистрибуция и по-конкретно дали се касае за рамков договор или отделни договори за продажба на стоки с оглед определяне приложението на специалната компетентност, уредена в чл. 7, параграф 1, буква б), предл. първо и второ от Регламент №1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?
Следва ли да се прилага чл. 7, параграф 1, буква б), предл. първо от Регламент №1215/2012 Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато правният спор касае тълкуване или изпълнение на задължения относно прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на договор за дистрибуция, когато едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държава-членка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?
Следва ли да се прилага чл. 7, параграф 1, буква б), предл. второ от Регламент №1215/2012 Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато правният спор касае тълкуване или изпълнение на задължения относно препродажбата на вече закупените стоки, предмет на договор за дистрибуция, когато едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държава-членка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е обжалване на определение за спиране на производството, когато съдът не е отправил преюдициално запитване до СЕС, но е констатирал, че вече има отправено такова запитване по същия правен въпрос?
Възможно ли е съдът, който не е сезирал СЕС с преюдициално запитване, но не е съгласен с отмяната на спирането, сам да отправи преюдициално запитване относно приложимостта на норма от правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
по тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт смърт на роднина или близък на ищеца.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Представлява ли дискриминация по признак „лично положение по неблагоприятното третиране на лице в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпява наказанието си?
Съответства ли на нормативното изискване на чл. 2 Договора за европейския съюз /ДЕС/, чл. 10 Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/, относно равното третиране на всички хора пред закона, национална правна уредба, позволяваща различно третиране на лица, които изтърпяват еднакво наказание „лишаване от свобода, вкл. доживотен затвор“, но в различни затворнически заведения?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че не е налице неравно третиране по признак лично положение спрямо лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода /предвид наложеното му наказание доживотен затвор“/, ако не са налице данни за различно отношение към него спрямо други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода, вкл. доживотен затвор“ в същия затвор, но е установено по-неблагоприятно третиране в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в други затворнически заведения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
по чл. 280, ал. 1 ГПК – шестият и осмият в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по които не е допуснато касационното обжалване с посоченото по-горе определение №2837/04.06.2025 г., тъй като в обжалваното въззивно решение апелативният съд не е обсъждал нито дали двамата касатори-ищци, като страна по процесния предварителен договор, имат или не качеството „потребител“, нито дали е неравноправна клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния предварителен договор, в която е уговорен падежът на задължението на дружеството-ответник да прехвърли на ищците правото на собственост с нотариален акт – в 30-дневен срок след получаване на разрешение за ползване на сградата; и това е така, защото доводът, че имат посоченото качество на потребители, както и възражението за нищожност на посочената договорна клауза като неравноправна, ищците са направили за първи път по делото едва с касационната си жалба. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ ГПК, по друг поставен от жалбоподателите правен въпрос – седмият в изложението им, уточнен от съда, а именно: длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи и да следи служебно за нищожност на такива клаузи в договор, сключен с потребител, и без страните да са се позовали на такава нищожност. С решението си по чл. 290 ГПК по делото настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по касационните оплаквания на жалбоподателите, предвид констатираното с определението по чл. 288 ГПК противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС и СЕС по разрешаването на този процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 7, ал. 3 ГПК. Следователно, двата въпроса по тълкуването и приложението на посочените в тях разпоредби от Директива 93/13/ЕИО, по които касаторите искат да се отправи преюдициалното запитване до СЕС, и по които не е допуснато касационното обжалване, са извън предмета на касационен контрол на въззивното решение. Това следва и от контролно-отменителния характер на касационното производство – чл. 290, ал. 2 и чл. 293, ал. 1-3, във вр. с чл. 7, ал. 3 ГПК, както и от трайно установената практика на ВКС по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обективирана в тълкувателно решение (ТР) №1/2020/27.04.2022 г. на ОСГТК, т. 1 и т. 3 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, решение №23/07.07.2016 г. по търг. д. №3686/2014 г. на І-во търг. отд., решение №60272/15.12.2021 г. по гр. д. №874/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение №87/16.11.2020 г. по търг. д. №2165/2019 г. на І-во търг. отд. и др.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.