чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК

При разглеждане на депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът има ли задължението и/или възможността да обсъжда други обстоятелства и факти по отношение на основателността на депозираното искане, извън пределите на задължителната проверка от външна страна на заявлението и представения документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, като в конкретния случай, съдът, издал заповед за незабавно изпълнение без да съобрази липсата на уведомление за предсрочна изискуемост към всеки от солидарните длъжници, допуснал ли е нарушение на материалния или процесуалния закон?
При разглеждането на жалба по реда на чл. 419 ГПК при наличието на предпоставките по чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3 има ли съдът правомощията да отмени разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл. 417 ГПК и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и да остави без уважение искането на заявителя и да обезсили издадения изпълнителен лист при констатиране на този пропуск от първоинстанционния съд разгледал заявлението?
Каква е правната стойност и действието на определение на второинстанционния съд, с което се обезсилва заповед за изпълнение при обжалване по реда на чл. 417 ГПК?
Налице ли с нарушение на т. 11. б. на Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато депозираната искова молба по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предхожда определение на съда, с което се обезсилва заповедта за изпълнение?
Обезсилването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК пречка ли е за завеждане на иск по чл. 422 ГПК и при какви обстоятелства би могло същото производство да бъде проведено в синхрон с действащото законодателство?
Как следва да процедира съдът при предявен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, издадената за което заповед за изпълнение е обезсилена, независимо от валидността на този съдебен акт?
Било ли е налице в правната сфера на ответницата С. Л. П., правно действие, което да осуети провеждането на изначално недопустимото производство, като се вземат предвид направените във всички инстанции възражения за недопустимост и неоснователност на исковите претенции поради противоречие с тълкувателните решения и процесуалните норми?
Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?
Длъжен ли е въззивният съд при разрешаване на спора да разгледа всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, мотивирането на съдебен акт във въззивно производство, когато с постановения съдебен акт не се споделят мотивите на първоинстанционния съд, както и същите се отричат от въззивния състав, но е резюлиран същия резултат, а именно потвърждаване на обжалвания акт?