30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 35 ГПК

Оттегляне на пълномощието
Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Заболяването на процесуалния представител на страната от първата инстанция, както и упълномощаването на нов такъв и невъзможността на първия поради заболяването да уведоми съда, осъществяват ли фактическия състав на факти и обстоятелства, които в своята съвкупност представляват „особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да бъдат преодолени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

за това дали касационната жалба е подадена в срок се твърди, че приетото относно допустимостта на касационната жалба е в противоречие със съдебната практика на ВКС и се представят множество решения. Между тях няма задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 130 ЗСВ. Фактите по всеки от приложените актове са различни, а се различават и от изложените факти по настоящото дело. В определение №3079/ от 18.10.2023 г. по ч. гр. д.№541/2023 г. на ІІ гр. о. на ВКС, пълномощникът, който е отказал да получи съобщението се е мотивирал с това, че пълномощията от него били оттеглени, но съдът е констатирал, че по делото не е имало оттегляне от страната, за което да е уведомен съда. В настоящия случай адв. П. е посочила че не е пълномощник на лицето. Представителната власт на пълномощник може да се прекрати и ако той се откаже от пълномощия /чл. 36 ГПК/ В определение №2062/25.04.2024 г. по гр. д.№830/2024 г. на ВКС е констатирано, че твърдението на страната, че е направила отказ от пълномощия в съдебно заседание не кореспондира на отразеното в протокола. В определение №433/26.02.2024 г. по ч. т. д.№2008/2023 г. на ВКС е посочено, че когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него „и обвързва страната, освен ако към момента на извършването му, съдът не е уведомен за оттегляне или за отказ от пълномощното /чл. 35 и чл. 36 ГПК/“. Това определение е в синхрон с приетото от настоящия състав. Определение №357/30.07.2012 г. по гр. д.№288/2012 г. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК е посочено, че упълномощаването на втори адвокат не рефлектира върху представителната власт на първия. Това е така, но когато първия пълномощник изрично е заявил в писмен вид в съдебни книжа по делото, че не е пълномощник и се е подписал и същевременно по делото е посочен нов съдебен адрес за получаване на съдебни книжа, на който съдът не е изпратил препис от решението, съдът не може да приложи чл. 51, ал. 2, предл. първо ГПК. Затова посоченото определение не е по идентичен случай. Същото се отнася и за определение №132/20.04.2017 г. по гр. д.№60411/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., по което адвокатът е уведомил съда, че клиента му заявил, че ще ползва услугите на друг адвокат, което не е преценено от съда като отказ от пълномощия. В определение №685/15.10.2013 г. по т. д.№3713/2013 г. на ІІ т. о. е установено, че е извършено връчване на посочения съдебен адрес, съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, като не са оттеглени пълномощията от пълномощника. В настоящия случай първото съобщение не е изпратено до посочения съдебен адрес в писмената защита пред въззивния съд, а на адрес на адвокат, който е заявил, че не е пълномощник на страната. Приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК е разгледано и в определение №364/05.11.2014 г. по ч. гр. д.№6175/2014 г. на ВКС, ІІ гр. о., в което е прието, че неуважаването на искането за лично връчване на страната и връчване на съобщението на съдебен адресат или пълномощник, съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато пълномощното не е оттеглено е редовно. В същия смисъл е и определение №520/22.07.2015 г. по ч. гр. д.№3610/2015 г. на ВКС ІV гр. о. Тези определения са неприложимо към фактите по настоящото дело, защото първото съобщение не е изпратено на посочения съдебен адрес, а пълномощника, до който е изпратено е уведомил съда, че не е пълномощник на страната. Видно от мотивите към представеното определение №61/16.02.2022 г. по ч. гр. д.№294/2022 г. на ВКС,ІІІ гр. о., отказалият да получи съобщение адвокат е посочила, че не е упълномощена за втора инстанция и да се уведоми лицето, но съдът е констатирал, че това не кореспондира на данните по делото и на съдържанието на пълномощното. Следователно и приетото в това определение е по различен казус от процесния. Същото се отнася и за следващите определения: В Определение №60433/01.12.2021 г. по ч. т. д.№1553/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. съдът е констатирал, че отказалият да получи съобщението е бил съдебен адресат, поради което връчването е редвоно; В Определение №126/04.05.2022 г. по т. д.№991/2021 г. е посочено, че необоснованият отказ не засяга редовността на връчването, а отказа на адв. П. да получи съобщението е обоснован - с това, че не е пълномощник на лицето; Определение №209/13.03.2014 г. по ч. т. д.№577/2014 г. на ВКС и определение №209/21.03.2015 г. по ч. гр. д.№1496/2015 г. на ВКС са разгледани казуси, при които е получен препис от решение, респективно съобщение от пълномощник редовно, който е твърдял в последствие, но не е доказано по делото, че са оттеглени пълномощията от него преди това. Не е посочено съдържанието, а следователно и мотива за отказа за получаване на съобщение в определение №410/28.07.2021 г. по ч. т. д.№1522/2021 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

(под т. 6 и т. 7) твърди, че те са разрешени в противоречие със задължителната практика, намерила израз по т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав счита, че касаторът твърди, че по тези два въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с този тълкувателен акт, поради което е поискано въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са счели, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], лично, при условие, че от приетата пред първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза се установявало, че ръкописният текст, изобразяващ името на получателя Д. И., както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице като ЕГН) са изпълнени от Д. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след ръкописно изписаното име Д. И., е несъпоставим с подписите, положени от същата и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице?“; 2. „При това заключение на вещото лице не е ли неправилен изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], доколкото в заключението си вещото лице-графолог сочи, че подписът, положен в процесната бланка известие, не е положен от Д. И.?“; 3. „При условие че вещото лице заключава, че „Допускам, че ръкописният текст, съдържащ ръкописно изписаното име „Д. Цв. И., както и ръкописният цифров текст, съдържащ се в описаното ЕГН “[ЕГН]“, изпълнени в известие за доставяне, обр. 243 на Български пощи, доставено на 20.06.2017 год. на Д. Цв. И., са изпълнени от Д. И., както и че подписът е несъпоставим с подписите, положени от Д. И., не е ли следвало въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, от която да се установи по безспорен начин дали подписът е положен по категоричен начин от Д. И., както и дали ръкописният текст по безспорен начин е изписан от нея, доколкото вещото лице предполага за тези обстоятелства в заключението си и не отговаря по категоричен начин?“; 4. „При условие че са налице предположения на вещото лице, касателно че ръкописният текст е изписан от Д. И. и противоречието, че положеният подпис не е положен от нея, правилен ли е изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 часа, видно от представеното известие за доставяне, в [населено място]?“; 5. „При условие че липсва категоричност и е налице съмнение по отношение, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], правилен ли е изводът на въззивния съд, че дружеството дължи сумите по осъдителното съдебно решение?“ (по тези пет въпроси не се твърди те да са решени от въззивния съд в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС и ВС, респ. на казуална практика на ВКС); 6. „Ако се счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е получено надлежно от страната, допустимо ли е подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при условие, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?“ и 7. „При липса на уведомяване на длъжника от кредитора, че кредитът става предсрочно изискуем, допустимо ли е подаване на заявление от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика - т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

не е решаващ за формирането на правораздавателната воля на съда и не обосновава общата предпоставка за допускане до касация. Обуславящ е този въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело; включен е в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. В конкретния случай въззивният съд е приел, че обстоятелствата, за които е било поискано допускане на свидетел, нямат отношение към причината за пропускане на срока, а към оттеглянето на пълномощията на адв. А., затова е приел, че правилно гласни доказателства не са били допуснати от окръжния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела