чл. 243 ЗЗД
Чл. 243. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли уговорка, постигната между бивши съпрузи в рамките на споразумение по чл. 51 СК, за предоставяне на семейното жилище за ползване срещу задължение за изплащане на банков кредит, да се квалифицира като договор за заем за послужване по см. на чл. 243 ЗЗД?
Допустимо ли е съдът да приеме наличие на договор за заем за послужване при липса на съгласие за временно и безвъзмездно ползване без уговорен срок и без задължение за връщане на вещта и при положение, че ответницата не се е позовала на такъв договор?
При прекратяване на брака и възникване на обикновена съсобственост между бивши съпрузи приложима ли е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато единият съсобственик ползва имота еднолично и изключва другия от ползване, независимо от предходно споразумение за семейното жилище?
Отпада ли основанието за предоставяне на семейното жилище по чл. 56 СК при заживяване на ползващия съпруг на съпружески начала с нов партньор и длъжен ли е съдът служебно да съобрази това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Изчерпателно ли е изброяването на актовете, подлежащи на вписване /на които трябва да се даде гласност/, съгласно Правилника за впиванията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 112 ЗС, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 237 ЗЗД, чл. 243 ЗЗД, чл. 247 ГПК, чл. 249 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 4 б. е ПВ, чл. 4 б. л ПВ, чл. 4 ПВ, чл. 50 СК, чл. 51 СК, чл. 56 ЗС, чл. 56 СК, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 СК, чл. 6 ал. 3 ПВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли съдът при изясняване предмета на доказване по чл. 146 ГПК да постанови в доклада по делото, че подлежи на доказване предаването от заемодателя на заемателя на „идентична вещ“, при положение че заемът за послужване по чл. 243 ЗЗД предполага предоставяне на точно определена индивидуализирана вещ, а не на вещ от родов признак?
Следва ли за установяване на факта на предаване по договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД да се изисква наличие на доказателства за действително предаване на конкретната вещ (напр. писмен приемо-предавателен протокол или свидетели) или е достатъчно само твърдението на страната претендираща връщането на веща и дадени обяснения от отсрещната страна по чл. 176 ГПК?
Допустимо ли е съдът да присъжда връщането на конкретни вещи и да ги индивидуализира в диспозитива на решението, ако тези вещи не са посочени или индивидуализирани в договора за заем за послужване?
Излиза ли извън пределите на търсената защита и предмета на спора съдът, след като присъжда за връщане на вещи, които не са предмет на договора за заем за послужване, не са включени в петитума на исковата молба и не са индивидуализирани от страните по делото в съдебното производства?
Длъжен ли е съдът да преквалифицира иска за връщане на вещи, предявен на основание договор за заем за послужване (чл. 244-248 ЗЗД), в иск, произтичаш от договор за заем за потребление или друг договор, или съдът при липса на индивидуализация на вещите следва да отхвърли иска?
Длъжен ли е съдът да изисква представяне на оригинал на документ след като страната оспорва документа и не оспорва автентичността и истинността му?
Следва ли съдът да укаже на страната по делото да уточни в каква връзка се изисква представянето на оригинала на документа, който оспорва и да укаже какви биха били последиците от непредставянето му?
Следва ли съдът да назначи експертиза за установяване на съвпадението на представения заверен препис по делото с оригинала на документа, изискан на основание чл. 183 ГПК, когато оспорващата страна възрази, че представеният оригинал по делото не съвпада с първообраза или има право на самостоятелна преценка относно съвпадението на двата документа?
Длъжен ли е съдът да изключи документ от доказателствата с изрично определение поради не представянето му и съответно длъжен ли е да изключи документ от доказателствата при представяне на друг оригинален първообраз различен от представения заверен препис на документа по делото, когато е оспорен на основание чл. 183 ГПК?
Допустимо ли е съдът да прехвърля доказателствената тежест върху ответника, като приема, че той следва да установи, че представените сертификати касаят други вещи, при положение че ищецът не е доказал, че сертификатите се отнасят до вещите - предмет на договора за заем за послужване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при спор, произтичащ от заем за послужване по чл. 243 – 244 ЗЗД, когато вредите са в резултат на продължило неизпълнение (невръщане на вещта, трайно лишаване от владение и настъпили впоследствие разходи), началният момент на погасителната давност по чл. 110 – 114 ЗЗД да се определя от първоначалното събитие?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно нормите на чл. 6, ал. 2 и чл. 269 ГПК - при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства, по които страните са имали възможност да изразят становището си;
„Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада с мотивите си?“;
„За необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че по първите два въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с: решение №176/08.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1281/2010 г., III г. о.; решение №276/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №510/2014 г., III г. о.; решение №361/25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №1626/2011 г., IV г. о.; решение №288/29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №2293/2015 г., III г. о.; решение №95/16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №331/2010 г., IV г. о.; решение №702/05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1036/2009 г., IV г. о. и решение №62/07.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №2326/2018 г., I г. о., а по третия въпрос в противоречие с: решение №242/22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. №774/2023 г., III г. о. и решение №86/06.07.2020 г. на ВКС по т. д. №761/2019 г., II т. о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Поставят се въпроси във връзка с обсъдените свидетелски показания, въз основа на които съдът е формирал своите изводи относно правоотношенията между страните, приемайки, че е налице договор за заем за послужване.
Поставените в тази насока въпроси, свързани с доказването на преддоговорни отношения и установяването на владение върху недвижимите имоти не водят до наличието на основания за допускане до касационно обжалване, доколкото предварителен договор за продажба на недвижим имот следва да е обективиран в писмена форма, каквато в случая не се твърди да съществува, като оттам и въззивния съд е направил извод за липса на осъществявано владение, като безспорно е в съдебната практика, владение върху недвижим имот е налице, но когато е съществено въз основа на предварителен договор, какъвто в случая съдът е приел, че не е налице, а и липсват подобни твърдения от страна на ответника по спора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли ползването на жилище в рамките на семейни отношения (между майка и дъщеря) да се квалифицира като заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, с оглед разпределение на доказателствената тежест между страните, фактическото ползване на имота, достатъчно ли е за да се докаже възникването на договор заем за послужване, липсата на реално предаване на имота между страните?
Може ли да бъде преодоляна единствено чрез доказано в процеса фактическото ползване на имота?
Следва ли въззивният съд при прилагане на чл. 172 ГПК да извърши съпоставка на свидетелските показания с всички останали доказателства по делото и да прецени тяхната достоверност именно в контекста на доказателствата съвкупност като не може да кредитира показания, които са в противоречие с другите доказателства, нито да отрича характера на „преки впечатления“ на свидетел, когато съдържанието на протокола сочи обратното?
Допустимо ли е въззивният съд по чл. 172 ГПК да приеме за достоверни показания, които не кореспондират на останалите доказателства по делото, и едновременно с това да дискредитира показанията на свидетел, който заявява преки впечатления, като ги квалифицира неправомерно като „преразказ“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
С какви действия се изразява промяна в намерението за своене и превръщането на държането във владение като елемент от фактическия състав на придобивната давност?
Допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?
Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото, да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, които са обусловили изхода на делото, както и да мотивира своите самостоятелни фактически и правни изводи?
Защитната функция на ипотеката по чл. 173, ал. 1 ЗЗД води ли до промяна на характера на придобивния способ „публична продан на недвижим имот“ от деривативен в оригинерен, когато имотът, предмет на публичната продан, е ипотекиран?
Какъв е характерът на придобивния способ публична продан на недвижим имот?
Какви права влизат в обхвата на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При иск за заплащане на разходите за извършени подобрения и при констатиране липсата на конкретно посочване в исковата молба на извършените СМР по вид, количество и стойност, така и на времето на извършването им и при наличието на възражение за изтекла погасителна давност следва ли да се приеме, че исковата молба е нередовна? При установена от въззивния съд неправилна правна квалификация, вследствие на която на страните са дадени неточни указания, следва ли той служебно, с цел да обезпечи правилното приложение на материалния закон, да даде указания на страните относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта от ангажиране на съответни доказателства? За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявения иск за заплащане на разходите за извършени подобрения, длъжен ли е въззивният съд да констатира наличието, съответно да изследва каква е била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него, включително и при наличието на възражение за недоказаност? Длъжен ли е въззивният съд да прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, включително да мотивира защо изключва от доказателствения материал доказателства, които е приобщил към делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 243 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 61 ал. 1 ЗЗД, чл. 61 ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ал. 3 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 72 ал. 1 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 93 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1953 г., ППВС №1/1985 г. на Пленума на ВС, както и формираната такава - решение по т. д. №3591/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №136/06.11.2015 г. по т. д.№2483/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №222/06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №392/10.01.2012 г. по гр. д. №891/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №470/16.01.2012 г. по гр. д. №1318/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 233 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ал. 1 ГПК, чл. 243 ЗЗД, чл. 249 ал. 2 ЗЗД, чл. 249 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 310 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 310 ГПК, чл. 314 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.