чл. 17 ЗЗД
Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
за знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на ответниците „Доби Ел“ ЕООД и „Юрпиън Дивелопмънт“ ЕАД за увреждането на ищцата съдът е изложил съображения, че знанието за увреждане може да се доказва с всички доказателствени средства, като е допустимо да става и с косвени доказателства, когато те, обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обоснован и категоричен извод за наличието му. Поради характера на отношенията и обичайно преследваната със сделката цел да се злепоставят интересите на кредитора в немалко случаи преки доказателства за знанието не съществуват и пряко, пълно и главно доказване е невъзможно. Съдът е подложил на анализ установените по делото факти, като е приел, че с първата от процесните две сделки първият ответник на 30.10.2020 г. срещу цена в размер на 800 000 лв. се е разпоредил с правото си на собственост върху бившата ЖП-гара Поморие - поземлен имот с площ 32 051 кв. м. и сгради, с обща данъчна оценка 816 041,20 лв. Този имот ответникът “Макс Селект” ЕООД е придобил с договор за продажба през 2007 г. срещу цена в размер на 27 540 000 лв. с вкл. ДДС, тоест 13 години след придобиването на имота - без да е променян по някакъв начин и без данни за извлечени от него ползи – той е продаден за цена, равна на 2,9 % от покупната цена през 2007 г. Посочил е, че първата от атакуваните сделки е станала на 30.10.2020 г. - след като длъжникът е узнал за намерението на кредитора да предяви иск за вземането си, видно от подадената от длъжника молба от 23.10.2020 г. за отмяна на осн. чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на кредитора, а втората сделка е сключена 16 дни след първата. Като е констатирал, че цената и по двете сделки е в един и същи размер - 800 000 лв., съдът е отбелязал обстоятелството, че липсват твърдения на страните и съответни доказателства, които да обясняват причините, мотивирали ответника “Доби Ел” ЕООД да придобие имота срещу заплащане на сумата 800 000 лв. с вкл. ДДС, което е съпроводено с допълнителни разноски по прехвърлянето - общо 27 019,40 лв., след което само 16 дни по-късно да го продаде за същата цена. Въззивният съд е подчертал и обстоятелството, че цената по първата сделка е платена чрез прихващане на задължението на купувача за цената срещу задължение на продавача към купувача, което е било придобито от купувача по силата на договор за продажба на вземане от 10.07.2020 г., с който “Пиргосплод АД е продало на “Доби Ел” ЕООД свое вземане от “Макс Селект” ЕООД в размер на 800 000 лв., представляващо част от вземане по заем в общ размер от 3 378 700 €. Цената на вземането от 800 000 лв. по този договор за цесия е в размер на 200 000 лв. Посочил е, че договорът за цесия няма достоверна дата и не може да се противопостави на ищцата, поради което не може да се приеме за доказано по делото, че е сключен на 10.07.2020 г., докато според неоспореното заключение по ССЕ, назначена във въззивното производство, цената по цесията е платена на два пъти: първа вноска от 40 000 лв. на 30.10.2020 г., т. е. в деня на първата сделка, и втора вноска от 160 000 лв. на 16.11.2020 г., т. е. в деня на втората сделка и след като цесионерът “Доби Ел” ЕООД е получил част от цената по втората процесна сделка. Посочил е също, че цедентът по договора за цесия и продавачът по първата сделка (първият ответник) са свързани лица, доколкото едноличният собственик на капитала на първия ответник “Макс Селект” ЕООД е изпълнителен директор на цедента “Пиргосплод АД. По-нататък съдът е съобразил, че цената по втората сделка (800 000 лв. с вкл. ДДС), която съгласно условията на договора за продажба е следвало да бъде платена най-късно до 31.08.2021 г., и към настоящия момент не е платена изцяло – доколкото купувачът “Юрпиън Дивелопмънт” АД на 13.11.2020 г. е платил част от цената - 300 000 лв., на 11.10.2021 г. (почти година по-късно) и след уговорения краен срок е платена сумата 133 399,16 лв., а дължими остават 366 600,84 лв. В обобщение е посочил, че като краен резултат от трите сделки за “Доби Ел” ЕООД е налице загуба в размер на 40 000 лв., платена част от цената по договора за цесия, и 27 019,40 лв., разноски по първата сделка - общо 67 019,40 лв, както и не е получена част от цената по третата сделка в размер на 366 600,84 лв., без дружеството да е придобило право на собственост или други имуществени права, нито реализирало печалба. По отношение на купувача по втората сделка “Юрпиън Дивелопмънт” АД съдът е установил, че през 2020 г. е отчел приходи от продажба на стоки в размер на 5468 лв., а през 2021 г. приходите от продажби са 3600 лв., както и че в периода 21.12.2017 г. - 12.11.2020 г. няма движения и наличност по разплащателната му сметка съгласно експертното заключение. Едва на 12.11.2020 г. по сметката е постъпила сумата 160 500 лв., а на 13.11.2020 - сумата 140 000 лв. в изпълнение на договор за временна финансова помощ от 305 000 лв., сключен на 10.11.2020 г. със “Завър” ЕООД, а на 13.11.2020 г. купувачът е превел сумата 300 000 лв. по сметка на продавача “Доби ел” ЕООД. Второто плащане в размер на 133 399,16 лв. е станало със средства, получени от ТД на НАП - София, и представляващи възстановен данъчен кредит. От посочените обстоятелства съдът е направил извод, че купувачът по втората сделка е пристъпил към сключването ѝ без осигурено финансиране, като е привлякъл средства за по-малко от половината от цената непосредствено преди сключването на сделката. В обобщение съдът е приел, че анализираната поредица от сделки е икономически неизгодна, ирационална, необоснована и нелогична, доколкото първият ответник продава имот срещу цена, която е 2,9 % от цената, на която го е придобил, вторият ответник купува вземане, за да купи имот, който веднага след това да продаде на същата цена, и в резултат на това търпи загуби, а третият ответник, който има търговска дейност в незначителен обем и няма наличност и движение по банковата си сметка в продължение на близо три години, убеждава трето лице, което да му предостави без обезпечение паричен заем в размер на 305 000 лв. за закупуване на недвижим имот, без да разполага с останалата част от цената. Посочил е, че единственото възможно обяснение на тази поредица от действия, включващи и процесните две сделки, е че те са предприети с намерение да се увреди ищцата като кредитор на първия ответник, за да се осуети принудителното изпълнение върху имота, което не би било възможно без знанието на двамата купувачи за претенциите на ищцата към първия ответник, респ. за негово задължение към нея и за това, че продажбата на имота уврежда кредитора, с което е обосновал решаващия извод за доказано знание на приобретателите “Доби Ел” ЕООД и “Юрпиън Дивелопмънт” АД за задължението на праводателя “Макс Селект” ЕООД към ищцата и за това, че отчуждаването на имота я уврежда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да оцени значението им за изясняване предмета на сключения договор за цесия?
Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна да приложи правилата й съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?
При тълкуване на сключен между страните договор за прехвърляне на вземане съдът длъжен ли е да се съобрази с действителната воля на страните по него, като същата бъде преценена през призмата на хронологично настъпилите събития, предхождащи прехвърлянето на вземането?
Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните, съобразявайки всички критерии по чл. 20 ЗЗД, и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване? Следва ли да бъдат взети предвид, наред със съдържанието на договора, и обстоятелствата, при които той е сключен, и поведението на страните преди и след сключването му? Допустима ли е подмяната на волята на страните от съда?
Длъжен ли е въззивният съд да анализира предмета на договора за цесия, като изходи от волята на страните, при прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване и да съобрази конкретната фактическа обстановка и релевантните обстоятелства, касаещи вида и естеството на вземането на цедента, респ. на това, което е могло да се прехвърли към датата на цедиране?
Следва ли при тълкуване предмета на договора за цесия, тогава когато предмет на същия са права и вземания по конкретно договорно правоотношение, но последното е обявено с влязло в сила решение за привидно и е разкрита относителна симулация, то в случай че прикритото съглашение обвързва страните, да се приеме, че цесията обхваща и правата, и вземанията по валидното съглашение?
Как следва да се тълкува предметът на сключен договор за цесия, в който общо е посочено, че се прехвърлят всички права и вземания на цедента спрямо неговия длъжник по конкретно договорно правоотношение? Следва ли да се приеме, че доколкото е уговорено, че се прехвърлят всички права на цедента, които могат да възникнат от това правоотношение, то предмет на цесията е и вземането по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото, доколкото тази претенция се намира в пряка връзка именно със сключения договор и пороците, от които той страда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 89 изр. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да спази стриктно указанията на Върховния касационен съд и води ли неизпълнението на тези указания до неправилност на решението? (По иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарение)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд /в очертаните от чл. 269 ГПК рамки на правомощията му/ да извърши пълна и комплексна преценка на всички данни по делото, включително фактическите твърдения, правните доводи и възраженията на страните, да обсъди комплексно, задълбочено и обективно не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка представените по делото относими доказателства, да формира обосновани и логически издържани изводи при спазване на правилата на формалната и правната логика?
Как се разпределя доказателствената тежест между страните в гражданския процес за установяване на относителната симулативност на възмездна сделка?
С какви изисквания е свързано това разпределение на доказателствената тежест?
При сключен договор за продажба, за който се твърди, че е симулативен и е сключен от страна на купувача чрез пълномощник, чии волеизявления са определящи за валидността на договора: на страните по сделката- продавач и купувач или на продавача и пълномощника на купувача?
Възможно ли е пълномощникът да сключи симулативна сделка, без да е упълномощен за сключването именно на такава сделка?
Допустимо ли е да се установява симулативност на сделка, сключена от упълномощено лице, без да се установи преюдициално или чрез самостоятелен иск, че упълномощаването е за сключване на симулативна сделка?
При предявен иск за обявяване нищожността на сключен привиден договор чрез пълномощник предполага ли се, че ищцовата страна твърди симулативността и на упълномощителната сделка?
Допустимо ли е въззивната инстанция да формира изводи относно факти, които не се твърдят от страните и не са установени в обжалваното първоинстанционно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, при липса на указания от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест за установяване на масата по чл. 31 ЗН и не е назначена оценителна експертиза, следва ли това да бъде поправено от въззивния съд, за да се прецени дали следва да се намали дарение до размера, необходим за възстановяване на запазена част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се прогласи изцяло нищожността на сделката по реда на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, обективираща дарение и сключена с нотариален акт №***, т.***, рег.№***, н. д.***от 03.04.2002 г. на нотариус В. А., с рег. №***на НК, която представлява привиден договор, независимо, че ищците са наследници на 1/2 идеална част от имота? Правният интерес, касаещ признаване нищожност на договор за придобиване на вещни права, обуславя ли се от правото на идеална част върху имота и следва ли договорът да бъде обявен за нищожен само на тази част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Първият въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните?
На втория въпрос за задължението на въззивния съд служебно да допусне нова експертиза, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът да възприеме /кредитира/ заключение на графологична експертиза по отношение на подпис и почерк, обект на изследване на която е фотокопие на документ? Следва ли съдът да допусне графологична експертиза на копие от документ, чийто оригинал се намира в страната, която иска нейното допускане, но не предостави оригинала на съда и експерта? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички събрани доказателства по делото и всички своевременно направени от страните доводи, възражения и оспорвания? Допустимо ли е с гласни доказателствени средства да се оборват официални документи /нотариален акт за покупко-продажба/ относно изложените от страните и констатирани от нотариуса условия на сделката, факти и обстоятелства? Допустимо ли е с обратно писмо, изхождащо от страна по договора, което е с недостоверна дата за съпруга на купувача, да се оборват констатации в официални документи? Допустимо ли е с изтичането на кратката давност по чл. 79, ал. 2 ЗС бившият съпруг да придобие имот по давност? Допустим ли е иск по чл. 26, ал. 2 изр. 1, предл. пето ЗЗД по отношение на имот, който ответникът вече е придобил на основание чл. 79, ал. 2 ЗС? Допустим ли е иск чл. 26, ал. 2 изр. 1, предл. пето ЗЗД за имот, придобит в СИО, който неучаствалия по договора за придобиването му съпруг вече е придобил на основание чл. 79, ал. 2 ЗС? В какъв срок е допустим иск по чл. 26, ал. 2 от изр. 1, предл. пето ЗЗД и чл. 17 ЗЗД? В какъв срок е допустим иск по чл. 26, ал. 1 изр. 1, предл. четвърто ЗЗД? За да се приеме, че волята на страните е била да се сключи договор за дарение, а не за продажба, следва ли в обратното писмо да е изразено желание за даряване и приемане на дарението с благодарност, каквито са изискванията на договора за дарение? За да може да се приеме, че представеното обратно писмо касае точно имотите, предмет на договора за продажба, следва ли те да са ясно конкретизирани в него? Как се установява за кои имоти е сключена привидната сделка, за която се отнася обратното писмо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, при липса на указания от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест за установяване на масата по чл. 31 ЗН и не е назначена оценителна експертиза, следва ли това да бъде поправено от въззивния съд, за да се прецени дали следва да се намали дарение до размера, необходим за възстановяване на запазена част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да процедира въззивният съд, когато първата инстанция не е изпълнила точно задълженията си във връзка с изготвяне на доклад с предписваното от чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, респ. не е указал на страните необходимостта от доказване на определени факти съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, и въззивната жалба съдържа оплакване за това нарушение на съдопроизводствените правила?
При какви предпоставки съдът може да допусне свидетелски показания за разкриване на симулация?
Какво следва да е съдържанието на документ/изявление на страна по сделка, за да се счита същият за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК?
Представлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК (писмено изявление от другата страна по сделката, което прави вероятно твърдението за привидност) отговор по чл. 131 ГПК, в който ответникът по иск за разкриване на персонална симулация, който е явна страна по сделката, признава осъществяването на преддоговорни отношения по покупко-продажба на имота само и единствено с ищеца, който е скритата страна по сделката, включително сключване на предварителен договор за покупко-продажба с него и получаване на капаро от него, и заявява, че до деня на нотариално изповядване на сделката не му е било известно, че друго лице ще е купувач на имота?
Дадените по реда на чл. 176 ГПК писмени обяснения от един от ответниците (друга страна, участвала в сделката) представлява ли изявление пред държавен орган (съд), съответно начало на писмено доказателство, и допустими ли са свидетелски показания за доказване на привидността?
Може ли писмените доказателства, които по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК са основание за допускане на свидетели за разкриване на симулацията, да са обективирани в два или повече документа, чието значение да се преценява в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд, когато при направено оплакване във въззивната жалба относно фактическите констатации в първоинстанционното решение е пристъпил към обсъждане на събраните пред първата инстанция противоречиви свидетелски показания, при преценката на кои от тях дава вяра, да вземе предвид останалите данни по делото?
Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните и изложи собствени мотиви по тях; да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира едни за сметка на други и без да преиначава смисъла им, включително направени от страните признания за релевантни за спора факти в отговора на исковата молба, както и в писмени обяснения по реда на чл. 176 ГПК?
Допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи въззивният съд да кредитира свидетелски показания, установяващи фактическото предоставяне на парична сума за заплащане на продажна цена, в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК?
Допустимо ли е при формиране на фактическите си изводи и въз основа на тях правни такива, въззивният съд да се позове (обоснове) с професията (образованието) на въззиваемия?
Допустимо ли е доказването на персонална симулация чрез косвени доказателства (заплащане на цена, водене на преговори, снабдяване с документи, манифестиране на притежание на недвижимия имот) и длъжен ли е въззивният съд да обсъди системата от доказателствени факти, индициращи осъществяваният в действителност факт?
Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство (sms и имейл кореспонденция, представена с вх. №862/13.03.2024 г. по описа на PC К.), което не е прието от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 108 ЗС, чл. 131 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД, чл. 176 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 190 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 217 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 292 ал. 2 ЗЗД, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 81 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.