чл. 80 ЗЗ

Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение, съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на правилата за добра медицинска практика или на Заповед на министъра на здравеопазването от януари 2016 г. относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт при липса на дадено предварително информирано писмено съгласие от пациента съгласно Закона за здравето за извършваната медицинска операция, попадаща по стандарта в голяма хирургия?
Подправени подписи под документи за информирано предварително писмено съгласие на пациента съгласно Закона за здравето, представени по делото от лечебното заведение като ответник, съставляват ли нарушение на правилата за добра медицинска практика и основание ли са за преминаване тежестта за доказване на липсата на лекарска грешка в тежест на лечебното заведение и/или само по себе си в тази хипотеза на нарушение правата на пациента презумира ли се извършването на деликт при последвалото лечение от това лечебно заведение, при положение че след същото оперативно лечение е направена и реоперация?
Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на приета по делото заповед на министъра на здравеопазването относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт, при липса на предварително писмено съгласие от пациента или при подправени документи за дадено съгласие, неизхождащи от пациента?
Признанието на лекаря, извършил операцията, при разпита му в съдебно заседание, че с наличните инструменти не е успял да проведе успешно започнатата манипулация и са се появили „някои усложнения“, затова се е наложило да приложи друг вид манипулация въпреки липса на дадено писмено информирано съгласие за тази манипулация съгласно Закона за здравето при пациент в съзнание, представлява ли предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт от работодателя при задължение на работодателя-лечебно заведение да има съответния набор инструменти за изпълнение на клиничната пътека по норматив?
При прието за установено по делото и приета съдебно-почеркова експертиза за преправяне подписите на пациента за информирано съгласие за предприетото лечение представлява ли предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от деликт относно причинени болки и страдания, в т. ч. негативни емоции от това, че е осъществено нежелано от пациента лечение на риск на лечебното заведение, от което същият претърпява болки и страдания, в т. ч. емоционални?
Следва ли да се преценява принципът „причинените неудобства от извършената медицинска интервенция (вреди от лечението) се компенсират с постигнатия лечебен резултат (ползи от лечението)“, при липса на предварително информирано писмено съгласие от пациента?
Ако отговорът на предходния въпрос е по-скоро положителен, че ползите от лечението могат да компенсират вредите, то при прилагане на този принцип от съда следва ли да се остойности съгласно чл. 52 ЗЗД каква част от вредите от лечението подлежат на обезвреда, или да се намалят по аргумент и аналогия с чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ТР №1/2021 г. на ВКС, или да се компенсират вредите и ползите до размера на по-малкото между вредите и ползите съгласно чл. 104 ЗЗД?
Следва ли тежестта на доказване на лекарската грешка, в т. ч. спазване на медицинския стандарт, норматива за приложимата клинична пътека и другите нормативи за добра медицинска практика, да е в тежест на ищеца при доказано и прието по делото със съдебно-почеркова експертиза, че подписите под документите и декларациите за информирано съгласие, предоставени от лечебното заведение, за провеждане на медицинските процедури не са изпълнени от пациента, или напротив- тежестта да е за ответника, или по аргумент на чл. 161 ГПК предвид създадени пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и представяне на неверни документи от ответника, съдът следва да приеме за доказани фактите за провеждане на нежелано лечение и при неспазване на съответните нормативи?
Липсата на съгласие от пациент в съзнание част ли е от спазване нормативите за добра лекарска практика предвид използване на документи от ответника по делото с друг подпис, наподобяващ този на ищеца, доказано от приета почеркова експертиза, както и ако е недобра лекарска практика, представлява ли това основание за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на лечебното заведение от непозволено увреждане само по себе си предвид факта, че от всяка една оперативна намеса се търпят в различна степен болки и страдания, а никой не може да бъде подлаган според Конституцията на принудително лечение?
Необходимо доказателство при дела за деликт от лекарска грешка ли е разпит на свидетеля лекар- оператор при направена реоперация впоследствие на същия пациент в друго лечебно заведение, като този свидетел е поискан за оборване на оспорена единична съдебномедицинска експертиза?