чл. 171 ал. 1 ЗУТ

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с формираната практика на ВКС, съгласно която въззивният съд следва да обоснове своите фактически и правни изводи по съществото на спора - след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът следва да обсъди и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото). Макар и касаторът да твърди, че въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационен контрол при допълнителната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (за развитието на правото и за точното прилагане на правната норма на чл. 435 КЗ, съгласно която застрахованият имал право да получи от застрахователя застрахователно обезщетение при спазване на изискванията по чл. 434 КЗ, предвиждащ, че спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признанието на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, само ако той ги одобри), той не поставя конкретен правен въпрос по смисъла на уредената в чл. 280, ал. 1 ГПК обща процесуална предпоставка.