чл. 70 ал. 1 ТЗ

/1) служебното начало по чл. 7 ГПК позволява ли на съда да обоснове решението си с ново обстоятелство, различно от посоченото правно твърдение в исковата молба, по отношение на което твърдение ответникът не е възразил в отговора на исковата молба; 2) Фактът н осчетоводяване /записване и отписване/ на материален актив в счетоводния регистър /инвентарната книга/ достатъчен ли е да доведе до извод за редовност на вписванията или при допусната ССЕ по определени задачи по искане на страната, съдът следва служебно /ако не е поискано от страните/ да постави на вещото лице въпроса дали счетоводните книги са редовно водени за съответния период на проверка; 3) Кой е меродавният критерий, за да се приеме, че е налице „присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС: начина за присъединяване на перока като единно съоръжение със самостоятелно функционално предназначение, при осъществено от държавата разширение, следствие на което неговия обем е увеличен или характер на изграденото разширение на перона като самостоятелен законен строеж през 2008 г., въведен в експлоатация като самостоятелен обект през 2009 г.. Ако съдът приеме за меродавен критерий начина на експлоатация на съоръжението със самостоятелно функционално предназначение, длъжен ли е да обоснове този извод въз основа на начина на прикрепване на присъединената вещ и длъжен ли е въззивният съд да установи този доказателствен факт и служебно чрез назначена от него допълнителна СТЕ, ако не е поискана от страните, за да обоснове „присъединяване по чл. 97 ЗС; 4) към кой момент следва да се счита завършен ФС на учредителни апорт – към момента на вписването му в търговския регистър или при кумулативното наличие на изпълнено задължение за прехвърляне на правото-обект на апорта и придобиване на непаричната вноска във владение на дружеството/ предпоставят извод, че летището не е имало статут на публична държавна собственост и по тях касационният съд ще се произнесе при преценка правилността на въззивното решение.