чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ

от втори до пети включително, касаещи предпоставките за влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, както и уведомяването на всички заинтересовани лица, не отговарят на общата предпоставка за формулиране на правен въпрос съгласно Тълкувателно решение №1/2010 по т. д. №1/2009 г., същите са фактически и налагат преценка на конкретните доказателства по делото, което не може да бъде осъществено в рамките на производството по чл. 288 ГПК. По отношение на разпределянето на доказателствената тежест за установяване на факта на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС отговорът на въпроса се съдържа в общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК, според който страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването на всички елементи от този състав. Затова в цитираното от касатора решение №202/20.04.2011 по гр. д. №1635/2010 г. на ВКС, ІV г. о. се приема, че влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, и субектът, който претендира в неговия патримониум да е възникнало това право, трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението. Доказването на това обстоятелство може да се осъществи с всички доказателствени средства. В случая въззивният съд е приел, че представеното експертно решение има двойствен характер – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти. То може да бъде оборено, като оспорващата го страна носи тежестта да установи обратното – в случая да опровергае влизането му в сила. При липсата на представени доказателства от страна на работодателя, че е обжалвал акта пред административните или съдебните органи, въззивният съд правилно и в съответствие с установената практика е приел възражението му за неоснователно. Настоящият състав намира за нужно да посочи също така, че работникът няма задължение да установява при пълно и главно доказване, в какъвто смисъл са съдържащите се в останалите въпроси твърдения, че решението на ТЕЛК е влязло в сила след спазена административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение. Съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести експертните решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица органи и организации в страната. Наличието на недоказано твърдение от страна на работодателя, че актът не е влязъл в сила, след като това е удостоверено върху приложения документ, тъй като няма данни да е бил съобщен на всички заинтересовани страни, не възпрепятства съда да приеме установеното в ЕР на ТЕЛК.