чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ
Давност
Чл. 358. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: […]
3. 3-годишен – по всички останали трудови спорове.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кога тече погасителната давност за вземането по чл. 200 КТ за обезщетение на вреди от трудова злополука и за отговора има ли значение дали разпореждането за установяване на трудовата злополука по чл. 60 КСО е било връчено на осигуреното/на пострадалото лице, респ. на неговите наследници?
Допуснал ли е въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка и не е изложил съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал не е изградил фактически и правни изводи, отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да изложи собствени мотиви по всички доказателства, доводи и възражения на страните във връзка със спорното право длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал събраните в хода на производството свидетелски показания като изложи мотиви защо кредитира едни свидетелски показания, а други не длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал заключението на вещото лице, както и да изложи мотиви защо не кредитира първоначалното заключение, прието и неоспорено от страните, а кредитира повторното заключение, оспорено от едната от страните и изготвени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата длъжен ли е въззивният съд обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявеният иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск - вместо по заявения от ищеца и разгледан иск чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗдискр. е постановил решение по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., като и е предоставил защита на ищеца, каквато не е поискал, в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска едва във въззивното решение допустимо ли е разглеждане на предявен иск за обезщетение за вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3, ЗЗдискр. без да е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1, ЗЗдискр. (за установяване на дискриминация спрямо ищеца)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 6 ГПК, чл. 74 ал. 1 ЗЗДискр
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се приеме, че при трайно физическо увреждане, настъпило в резултат на трудова злополука, давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди започва да тече от датата на признаване на злополуката за трудова, независимо от това, че болките и страданията продължават и в бъдеще? Подлежат ли на обезщетяване вреди, настъпили в по-късен момент след трудовата злополука, само ако е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалия (вреда от ексцес), и следва ли в този случай да се доказва причинна връзка между новите вреди и първоначалното увреждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
и така не е осъществена първата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, без значение за изхода на делото е оспорването на касатора, че 5- годишната давност изтичала чак на 02.12.23 г., заради действието на ЗМДВИП, поради което искът по чл. 203, ал. 2 КТ не бил погасен по давност. Това е така, защото искът по чл. 203, ал. 2 КТ се погасява с кратка 3- годишна давност на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Последната норма е специална спрямо чл. 110 ЗЗД, която урежда общата 5- годишна давност, поради което я дерогира, т. е. в случая давността е 3 години. Така че в случая искът по чл. 203, ал. 2 КТ е погасен по давност на 02.12.21 г., а исковата молба е предявена едва на 01.11.23 г..
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
(горепосочения), поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
дали правото на иск на ищеца не е погасено по давност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато съдът по чл. 200 КТ установи, че платеното от застрахователя по риска „трудова злополука е по-малко от дължимото от работодателя, допустимо ли е да присъди обезщетението по исковете за имуществените и за неимуществените вреди от трудовата злополука в общ размер – за непогасената разлика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
в изложението е свързан с изводите на Сливенски окръжен съд за началния моммент на давността. Формулиран е въпроса „От кой момент се счита че правото /на/ предмет на иска е могло да бъде упражнено и съответно тече срокът по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на иск по чл. 226, ал. т. 2 КТ за обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени пенсии при наличието на пенсионно производство, приключило с отказ на пенсионния орган да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който отказ не е обжалван и е влязъл в сила без да е проверен по съдебен ред – от момента на узнаване на отказа на пенсионния орган, от момента на взилането му в сила, или от друг момент?” Изтъква се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като се поддържа, че няма формирана съдебна практика на ВКС по тълкуване на приложимата норма, същемременно нейното тълкуване е необходимо за точното прилагане на закона.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от втори до пети включително, касаещи предпоставките за влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, както и уведомяването на всички заинтересовани лица, не отговарят на общата предпоставка за формулиране на правен въпрос съгласно Тълкувателно решение №1/2010 по т. д. №1/2009 г., същите са фактически и налагат преценка на конкретните доказателства по делото, което не може да бъде осъществено в рамките на производството по чл. 288 ГПК. По отношение на разпределянето на доказателствената тежест за установяване на факта на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС отговорът на въпроса се съдържа в общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК, според който страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването на всички елементи от този състав. Затова в цитираното от касатора решение №202/20.04.2011 по гр. д. №1635/2010 г. на ВКС, ІV г. о. се приема, че влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, и субектът, който претендира в неговия патримониум да е възникнало това право, трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението. Доказването на това обстоятелство може да се осъществи с всички доказателствени средства. В случая въззивният съд е приел, че представеното експертно решение има двойствен характер – от една страна представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти. То може да бъде оборено, като оспорващата го страна носи тежестта да установи обратното – в случая да опровергае влизането му в сила. При липсата на представени доказателства от страна на работодателя, че е обжалвал акта пред административните или съдебните органи, въззивният съд правилно и в съответствие с установената практика е приел възражението му за неоснователно. Настоящият състав намира за нужно да посочи също така, че работникът няма задължение да установява при пълно и главно доказване, в какъвто смисъл са съдържащите се в останалите въпроси твърдения, че решението на ТЕЛК е влязло в сила след спазена административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение. Съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести експертните решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица органи и организации в страната. Наличието на недоказано твърдение от страна на работодателя, че актът не е влязъл в сила, след като това е удостоверено върху приложения документ, тъй като няма данни да е бил съобщен на всички заинтересовани страни, не възпрепятства съда да приеме установеното в ЕР на ТЕЛК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Когато съдът по чл. 200 КТ установи, че платеното от застрахователя по риска „трудова злополука е по-малко от дължимото от работодателя, допустимо ли е да присъди обезщетението по исковете за имуществените и за неимуществените вреди от трудовата злополука в общ размер – за непогасената разлика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 104 ЗЗД, чл. 129 ал. 4 ГПК, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 221 ал. 2 КТ, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 52 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.