чл. 203 ал. 2 КТ

Допустим ли е искът за имуществени вреди за деяния, намиращи се систематически в глава VIII на НК – Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел I „Престъпления против реда на управление, чл. 278б, ал. 3, където изпълнителното деяние се изразява не от действие на външно и против дейността на органа на управление лице, а в издаване на административен акт от самия пряко избран и стоящ на върха на местната власт орган, при съобразяване от последния на множество обстоятелства и при наличие на оперативна самостоятелност за тези решения?
След като на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, не би ли следвало съдът, който следи служебно за точно прилагане на подсъдността, да прекрати делото, като го изпрати на компетентния административен съд, дори да не е повдиган спор за подсъдност?
Ищецът или държавата имат правен интерес да водят иск за непозволено увреждане по повод издадения административен акт, след като защитата на културните ценности от национално значение е функция на държавата, независимо от собствеността им?
След като кметът не е отделна част от административната структура на общината, а я представлява, може ли общината да претендира деликтна отговорност срещу себе си, когато се преценява правната допустимост и наличието на правен интерес за водене на иск за имуществени вреди вследствие на издаден от самата нея административен акт?
Допустимо ли е да се приеме за доказателство в подложеното на касация решение кредитираната от съда „съдебно-оценителна експертиза, след като не само в Република България, но и по света няма нито обективен критерий, нито специалист с призната правоспособност за оценител на недвижимо културно наследство, а назначеното вещо лице не е оценител, никога не е виждал обекта на експертизата, нито разполага или е представил каквато и да е техническа документация, от която да е видно, че има други специални знания, с които да изпълни възложената му от съда задача?