чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ

Когато в заявлението до работодателя словесно изразената и заявена воля на работника/служителя е да бъде освободен от заеманата от него длъжност, но в същото време в същото заявление се цитира основание от КТ, което противоречи или не се покрива със заявената воля, и работодателят е резолирал заявлението с да, постигнато ли е взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение или работодателят може да си избере при издаване на заповедта онова основание, което е посочено като текст от закона
когато между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, а заповедта сочи друго основание, срокът за отнасяне на спора пред съда не тече ли от деня на връчване на заповедта за уволнение
съдът може ли да тълкува волята на ищцовата страна, въпреки че тя е словесно изразена

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №/..2025 по дело №/2024

– че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Релевирано е и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Пет от формулираните въпроси са били неотносими към спора. С подадения отговор са изложени обосновани аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

съдия Павел Банков

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 255 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 633 ГПК, чл. 80 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Когато работникът е прекратил трудовото отношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, законно ли е след това работодателят да го уволни дисциплинарно?
Правилно и необходимо ли е съдът да оспорва доказателство за получаването му по делото след като ответната страна не оспорва получаването му, а напротив – потвърджава получаването и единствено оспорва правната му значимост и не е ли това съдопроизводствено нарушение по чл. 12 и чл. 235 ГПК?
След като няма определена процедура за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, всяко едно съобщение на служителя, в което са написани причините за нежеланието му да идва на работа, могат ли да се приемат за писмени обяснения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №/..2025 по дело №/2024

За това възможно ли е субективният елемент на грубата небрежност да бъде извлечен от поведението на пострадалата или за него е необходимо провеждане на пълно и главно доказване с всички допустими доказателствени средства?
За това необходимо ли е инструктажът да включва и инструкции относно житейски и лесно предвидими опасности като подхлъзване при наличие на прах, масло, отрязъци от ленти, конци и парченца тъкан?
За това поведение като процесното на пострадалата (неносене на подходящо работно облекло и неспазване на основни правила за безопасност) представлява ли груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ или е само обикновена, несъзнавана небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2025

Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Може ли при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес и при какви обстоятелства е възможно да стане това?
Има ли задължение съдът да приеме за осъществен оспорен факт, засвидетелстван в частен документ, включително относно достоверност на датата на съставянето му, когато противната страна го е оспорила и длъжна ли е страната, която се позовава на тази документ да докаже оспорения факт?
За доказване на разхода за платен адвокатски хонорар за осъществена защита в наказателното производство достатъчно ли е ищецът да приложи единствено разписки за платени хонорари, без по делото да са приложени договорите за правна помощ с уговорен размер на адвокатски хонорар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №/..2025 по дело №/2024

Правилно ли съдът приема иска за недопустим, като без да обсъди събраните по делото доказателства приема, че е налице виновно поведение от страна на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Димитър Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2025

Следва ли съдът да укаже на ищеца за правата му по чл. 193 ГПК в доклада по чл. 140, ал. 3 и чл. 146 ГПК, когато с исковата молба е заявено, че не е подавана молба по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а ответникът представи такава в трудовото досие?
До кой момент ищецът може да оспори действителността на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, когато липсва указания за това в доклада по чл. 140, ал. 3 и чл. 146 ГПК?
Когато в съдебния процес са направени доводи за порок във волята, които ищецът поддържа и във въззивната инстанция, въззивният съд длъжен ли е да изследва релевантните обстоятелства, които осъществяват или изключват съответния порок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Марио Първанов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 146 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ

Определение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е въззивният съд с определението по чл. 267 ГПК и в първото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция изрично да се произнесе изчерпателно по всички искания, обективирани във въззивната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните?
Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път в рамките на съдебния процес допуска съдебна експертиза при спазване на чл. 202 ГПК мотивирано да обсъди експертното заключение, както поотделно, така и в контекста на писмените доказателства по първоинстанционното дело, така също и да изложи съображения по годността и обосноваността на допусната съдебна експертиза, ако и същата не е оспорена от страните, както и да уважи искане за назначаване на тройна експертиза, когато единичната експертиза е била оспорена своевременно пред първата съдебна инстанция?
Когато първата съдебна инстанция не направи законосъобразен доклад по делото по чл. 146 ГПК и е направено оплакване във въззивната жалба за това, следва ли въззивният съд да вземе отношение по това оплакване и да извърши нов доклад по чл. 146 ГПК?
Датата на депозиране молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, така както същата е изписана в тази молба, подлежи ли на изследване кой я е положил, респективно ако се установи по делото, че в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение тя не е положена от работника, следва ли да се приеме, че е налице валидно отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие?
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя има ли характера на уведомяване по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, че се приема предложението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие?
Длъжен ли е въззивният съд, когато в писмените бележки по делото е наведено основание за нищожност на прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на представителна власт, да изследва служебно наличието на нищожност на едно правно волеизявление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е въззивният съд да разреши материалноправния спор повторно, като се произнесе по целия спорен предмет на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

чл. 131 ГПК, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 225 ал. 3 КТ, чл. 250 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 6 ГПК

съдия Борис Илиев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Приложима ли е разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно уволнение на работник/служител, чийто трудов договор се регламентира Кодекса на труда? Приложима ли е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за обезщетение от работодателя за неимуществени вреди, причинени при незаконосъобразно уволнение, изразяващи се в различни от самото уволнение форми на противоправно поведение /като уронване на доброто име, професионалната репутация, подлагане на унизително третиране и други подобни/? Противоречи ли на конституционния принцип на равенство на гражданите пред закона противоположното третиране на държавните служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, и работниците и служителите, чиито трудови договори, се подчиняват на КТ в светлината на тълкуването на чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, дадено с Тълкувателно решение №4 от 06.11.2023 г. на Върховния административен съд на Република България, съгласно което държавата и общините в качеството им на органи по назначаване носят пълна отговорност за неимуществени вреди, причинени от отменено уволнение, и приетото в обжалваното решение становище (основаващо се на ППВС №4 от 30.10.1975 г.), в което се поддържа, че работниците и служителите, чийто трудов договор е сключен по реда на Кодекса на труда, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди в същата хипотеза на отменено уволнение? Противоречи ли на чл. 56 КРБ, според която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права и законни интереси, позицията на въззивния съд, че работодателят не следва да носи отговорност за неимуществени вреди, причинени в резултат от отменено уволнение, и то при ограниченията, въведени от дефиницията на ППВС на противоправно поведение на работодателя? Следва ли при изпращане на делото по компетентност от районен на окръжен съд поради увеличаване размера на иска на етап, в който свидетелите по делото са вече разпитани пред районния съд са изслушани вещите лица, изготвили назначените по делото експертизи, окръжният съд при направено изрично искане от страна в процеса да уважи искането за допускане повторно да бъдат разпитани свидетелите и изслушани вещите лица, с оглед лично и непосредствено възприемане от окръжния съд на техните показания и обяснения, предвид принципа за сформиране на вътрешна убеденост у съда при постановяване на съдебния акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.