чл. 150 ал. 2 КРБ
Чл. 150. […] (2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежи ли на обжалване определението на първоинстанционния съд, с което исковата молба е оставена без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът да сезира Конституционния съд по въпроси, които са извън предмета на настоящото частно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли интерес за наследника на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че А) първата съпруга на чичото да бъде включена в делбата и в удостоверението за наследници като наследник, Б) втората съпруга да бъде изключена от делбата поради двубрачие, В) наследникът на общите имоти и племенник да поиска обявяване на относителна недействителност на завещанието, с което чичото е завещал целия общ имот, включително дяловете на ищеца в полза на втората съпруга - като се имат предвид: а) чл. 47, ал. 3 СК, според който иск за унищожаване на брак могат да предявят само съпрузите и прокурора; б) чл. 76 ЗН, който сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата; в) Тълкувателно решение 1/2004 на BKC, което сочи, че чл. 76 ЗН е в полза на сънаследника, който желае в делбата да участват само сънаследниците и че актът на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ е относително недействителен” и г) решение на Съда на Европейския съюз, според което исковете за унищожаване на брак, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент 2201/2003?
Има ли интерес за наследник на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че наследникът и племенник да наследи своя чичо, ако бъде установено, че първата съпруга и децата на чичото са починали, или че чичото няма деца (както твърди втората съпруга), или че тези деца (родени в К.) не са записани в българския национален регистър на населението, като се има предвид, че до сега тези деца отсъстват в Национална база данни - НБД и Министерството на външните работи отказва да ги запише в НБД и да изпълни чл. 71 Закона за гражданската регистрация?
Може ли въззивният съд да обосновава липсата на правен интерес с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и проверка, според която канадски съд в [населено място] е прекратил брака между чичото и неговата първа съпруга през 2011, като се има предвид, че канадският съд е прекратил този брак за К., но не и за България и че канадският съд няма правото и юрисдикцията да се произнася за територията на България относно развод? (чл. 7 КМЧП сочи, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин; чл. 117 КМЧП сочи, че решенията на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд е компетентен според българското право; в НБД е допусната грешка и е записано, че И. А. е разведен още през 2008 г., без никакви доказателства за развод, няма нито съдебно решение, нито дори дата на развода)?
Кой съд е международно компетентен да се произнесе относно развод, ако един от съпрузите е български гражданин и живее в България, а другият е канадски гражданин?
Може ли иск по чл. 76 ЗН да се предяви за завет и за завещание, при които последиците настъпват след смъртта на завещателя, тоест дали ищецът може да обоснове правния си интерес чрез възможността за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в делбеното дело, ако в първата фаза, между две поредни заседания, ответникът, негов чичо е завещал целия делбен имот в полза на жена, за която е бил оженен след няколко дни и след още няколко дни е починал?
Може ли само посочването от ищеца, че починалият му чичо е оставил низходящи (наследници от първа степен), и поисканото от ищеца тяхно включване в делбата да се приема от въззивния съд като доказателство за тяхното съществуване и обосноваване на липса на правен интерес, като се има предвид, че те не са записани нито в Национална база данни, нито в удостоверението за наследници?
Може ли наследствената квота на ищеца да зависи от това кои и колко са наследниците на чичо му - ако първата съпруга и децата на чичото са починали, или ако има документи, преведени в смисъл, че чичото няма деца (предоставени от втората съпруга)?
Как племенникът може да наследи своя чичо - включително ако първата съпруга на чичото е починала и децата на чичото (родени в К.) отсъстват в Националния регистър и няма никакви годни доказателства за тяхното съществуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е извънредното извънинстанционно производство по чл. 303-309 ГПК да се прилага спрямо определения, постановени в обезпечително производство, които не решават спора със сила на пресъдено нещо?
Налице ли са предпоставки за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ при липса на противоречие между конкретна правна норма и конституционна разпоредба в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
от обективираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на обжалване, в касационната жалба е направено искане за спиране на делото и за сезиране на Конституционния съд на РБългария за установяване на несъответствие на чл. 125, ал. 3 ТЗ с чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 1 Конституцията на РБългария. Релевирани са доводи, че разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, според тълкуването в практиката на касационния съд, противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона, доколкото допуска различно третиране, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост /чл. 17, ал. 3 КРБ/, на свободата на договарянето и свободната стопанска инициатива/ чл. 19, ал. 1 КРБ/ и на закрила на инвестициите/ чл. 19, ал. 3 КРБ/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 17 ал. 3 КРБ, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ЗАдв, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли делото да бъде разгледано в разширен състав съгласно чл. 116, ал. 2 ЗАдв при липса на спор относно избора на членове и председатели на Висшите органи на адвокатурата?
Допустимо ли е отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз или сезиране на Конституционния съд при липса на релевантност на съответните въпроси към конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За разпределението на доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 9 ЗЗДискр., който обосновава с твърдението, че по делото е установена разлика в третирането на една и съща категория лица – адвокати на база обществено положение.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитните позиции на страните, като изложи мотиви защо приема някое доказателство за недостоверно.
Дали дисциплинарните съдилища могат да бъдат разглеждани като трибунал по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение? Неоснователно е и искането по чл. 150, ал. 2 КРБ за сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване противоконституционност на разпоредбата на глава 37 ГПК, уреждаща заповедното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 14 ГПК, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 412 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 46 ал. 2 ЗНА, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 9 ЗСВ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.