чл. 43 ал. 2 КМЧП

Длъжен ли е въззивният съд при извод за приложим чужд закон към отношенията по сезиралата го претенция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от ПТП да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение или следва да приложи нормата на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по приложението ѝ досежно установения с последната принцип за определяне на справедливо обезщетение? В хипотезата на приложимост на немското право възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право? Адекватно ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно немските нормативни уредби и съдебната практика по прилагането и тълкуването им, да намери приложение Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, респективно критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във ФР Германия? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика? При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това както съобразно немското материално право, така и съгласно немската съдебна практика и правна доктрина?
Длъжен ли е съдът при произнасяне по сезирало го възражение за принос от пострадалия за настъпването на търпените от него вреди да съобрази научните, логическите и опитните правила?