чл. 45 изр. 2 ГПК

(под т. 6 и т. 7) твърди, че те са разрешени в противоречие със задължителната практика, намерила израз по т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав счита, че касаторът твърди, че по тези два въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с този тълкувателен акт, поради което е поискано въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са счели, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], лично, при условие, че от приетата пред първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза се установявало, че ръкописният текст, изобразяващ името на получателя Д. И., както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице като ЕГН) са изпълнени от Д. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след ръкописно изписаното име Д. И., е несъпоставим с подписите, положени от същата и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице?“; 2. „При това заключение на вещото лице не е ли неправилен изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], доколкото в заключението си вещото лице-графолог сочи, че подписът, положен в процесната бланка известие, не е положен от Д. И.?“; 3. „При условие че вещото лице заключава, че „Допускам, че ръкописният текст, съдържащ ръкописно изписаното име „Д. Цв. И., както и ръкописният цифров текст, съдържащ се в описаното ЕГН “[ЕГН]“, изпълнени в известие за доставяне, обр. 243 на Български пощи, доставено на 20.06.2017 год. на Д. Цв. И., са изпълнени от Д. И., както и че подписът е несъпоставим с подписите, положени от Д. И., не е ли следвало въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, от която да се установи по безспорен начин дали подписът е положен по категоричен начин от Д. И., както и дали ръкописният текст по безспорен начин е изписан от нея, доколкото вещото лице предполага за тези обстоятелства в заключението си и не отговаря по категоричен начин?“; 4. „При условие че са налице предположения на вещото лице, касателно че ръкописният текст е изписан от Д. И. и противоречието, че положеният подпис не е положен от нея, правилен ли е изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 часа, видно от представеното известие за доставяне, в [населено място]?“; 5. „При условие че липсва категоричност и е налице съмнение по отношение, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], правилен ли е изводът на въззивния съд, че дружеството дължи сумите по осъдителното съдебно решение?“ (по тези пет въпроси не се твърди те да са решени от въззивния съд в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС и ВС, респ. на казуална практика на ВКС); 6. „Ако се счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е получено надлежно от страната, допустимо ли е подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при условие, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?“ и 7. „При липса на уведомяване на длъжника от кредитора, че кредитът става предсрочно изискуем, допустимо ли е подаване на заявление от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика - т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК).