30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 194 ал. 1 ГПК

Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При оспорване на автентичността на документ длъжен ли е съдът да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос поради необходимост от специални знания?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своя съдебен акт всички възражения, въведени с въззивната жалба?
Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, независимо дали я кредитира или не?
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните?
Като препраща към мотивите на първоинстанционното решение в условията на чл. 272 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема?
Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства и доводи на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право?
Може ли съдът да презумира наличието на сключен в устна форма договор за заем или договорът следва да бъде доказан по несъмнен начин посредством установените в ГПК способи?
Следва ли съдът да приравнява липсата на оспорване на вземането от на ответника преди процеса на извънсъдебно оспорване на неизгоден за страната факт?
Допустимо ли е съдът да разглежда като признание на факт по главния иск наведените от процесуалния представител възражения по евентуалния иск?
Следва ли сключен договор за встъпване в дълг между трето лице и заемодател да се цени от съда като доказателство безспорно установяващо наличие на сключен договор за заем? Може ли от подобно съглашение по чл. 101 ЗЗД, сключено между кредитора и поемателя, да се установява волята на страните по договора за заем да се обвържат с последния, както и поетото задължение на заемополучателя да върне заема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали имейлът, съдържащ документ, съставен на хартия, подписан собственоръчно, който е сканиран и е изпратен, респективно получен по електронната поща, представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) №910/2014 на ЕП и Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, съгласно който електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис?
Дали имейл, изпратен по електронна поща, в който има прикачен файл на сканиран документ, може да бъде определен като съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови запис, т. е., че представлява електронен документ?
При положение, че документът съществува, възпроизведен чрез сканиране и изпратен на електронна поща от страна по делото, следва ли съдът да задължава другата страна по делото, която се позовава на него, да представя оригинал на този документ, при положение че не разполага с такъв, тъй като не му е върнат от другата страна, която го е изпратила?
Настъпва ли преклузия на наведени твърдения от ответника за липса на елемент от фактическия състав на договор за заем, направен в хода по същество на делото, а именно, че липсва уговорено задължение от ответника да върне сумите, преведени му от ищеца, или съдът е длъжен да се произнесе относно липсата или наличието на поемане на задължение за връщане на предоставената сума като част/ елемент от фактическия състав на договора за заем?
Поставен по друг начин въпросът е, дали съдът следи служебно за всички елементи от фактическия състав на договора за заем, в това число и за наличието на поето задължение за връщане на предоставената сума, или ответникът следва изрично да посочи, че не е уговорено между страните задължение за връщане на сумата, което право се преклудира в хода на процеса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Срокът по чл. 194, ал. 1 КТ материален или процесуален е?
Следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ?
Дните, определени за официални празници по реда на чл. 154 КТ, спират ли течението на давностния срок по чл. 194, ал. 1 КТ?
Спира ли се броенето на срока по чл. 194, ал. 1 КТ по време на почивните и празнични дни, обхванати от времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск, доколкото сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен месец, съответно периодите на ползвания от работника отпуск също следва да се отчитат не като брой дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд?
От кой момент започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ и какво се има предвид под „откриване на нарушението“?
От кой момент се счита уведомен законният представител на работодателя за откриване на нарушението при условие, че на място при установяването му е присъствало лице с представителни функции – управителят на почивната станция?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално поведението на служителя, дисциплинарното му минало, формата на вината, мотивите за извършване на деянието, съжалява ли за стореното, обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на нарушението, а и характера на изпълняваните трудови функции, и дали те не сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнението на работата, настъпили ли са вреди и съществува ли такава възможност и др.?
Следва ли при определяне на тежестта на нарушението съдът да разграничи и да придаде различна тежест на нарушението, ако от него не са настъпили вреди или е съществувала такава възможност?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички, събрани по делото, доказателства, за да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички, относими към спорния предмет, искания, възражения и доводи и да изложи правни изводи?
Кой е моментът на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313, вр. чл. 312, ал. 1 и ал. 2 ГПК?
Чия е доказателствената тежест да установяване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Какъв е документът, при който е положен подпис от лице, считано за автор, но съдържанието на същия е изготвено от лице, различно от това, което го е подписало, и прави ли това документа неистински в цялост, или само в отделни части?
Следва ли съдът при постановяване на своето решение да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по тях; следва ли съдът да прецени доказателствената стойност на частните документи с оглед всички обстоятелства по делото?
Ако в един документ има подправка/дописване/коригиране на текста или част от него и това компрометира неговата автентичност, то компрометиран ли е целият документ или само подправената/дописаната/коригирана част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от 2-ри до 5-ти поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №241/23.10.2013 г. по гр. д. №3194/2013 г. на ВКС, Първо г. о., решение №108/16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение №348/16.11.2015 по гр. д. №1271/2015 г. на ВКС, Трето г. о., решение №248/16.11.2015 по гр. д. №1271/2015 г. на ВКС, Трето г. о., решение №57/8.05.2014 г. по гр. д. №7493/2013 г. на ВКС, Второ г. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, Първо г. о. и т. 19 ТР 1/4.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за липсата на хедера и колесара ищецът отговорил, че ги е предал за скраб и че не е редно директорът да се прави на детектив и да ходи да ги търси. На 30.11.22/т. е. близо месец след издаване на заповедта за уволнение/ В. С. внесъл по сметка на ответника 350лв. с вписано основание „предаване за скраб на хедер с колесар“, но сумата е била върната от училището поради липса на разходо-оправдателен документ. Отразено е и, че в становище от Методическото обединение на учителите по професионална подготовка е записано, че липсата на хедера ще провали успешната подготовка за провеждане на държавния изпит на учениците от училището /към становището са приложени документи във връзка с организацията на този изпит и учебната програма/, както и че след 24.08.22 ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск общо 24 работни дни /2016 за времето 25.08.22-16.09.22, 3 и още 5 през периода 24.10.22-28.10.22/

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви; за доказателствената сила на оспорен частен документ, подписан от оспорилата го страна, и дали съдът е длъжен при оспорване на автентичността на документ да извърши проверката по чл. 194, ал. 1 ГПК по начина, посочен там, и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че не е ясно кои законови разпоредби са неточно тълкувани. Поддържа се, че нормите на ГПК съдържат ясен, точен и недвусмислен отговор на така поставените от касатора два въпроса. Наведен е довод, че касаторът не е поискал допускането на съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционно производство, поради което въззивният съд правилно е основал своите заключения на всички събрани по делото писмени доказателства и на свидетелските показания. Затова ответникът по касация счита, че е безпредметно разглеждането на втория поставен в изложението на касатора въпрос, а именно дали за установяване авторството на документа са достатъчни свидетелските показания лицето, което го е подписало, без назначаване на съдебно-графологична експертиза. Изложено е, че по формулираните от касатора въпроси не е налице нито противоречива съдебна практика, нито неточно тълкуване на материалните и процесуалните норми, поради което те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирано е искане, ако съдът намери касационната жалба за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея въззивно решение, както и да присъди на „Планет Билдинг ЕООД разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела