30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 285 ЗЗД

Чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато въззивният съд е дал различна правна квалификация на иска от дадената от първата инстанция, длъжен ли е в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата за релевантните по тях факти? (По иск на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за неотчетените парични средства, получени по договор за поръчка)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Налице ли е неоснователно обогатяване от ответника? Допустими ли са нови писмени доказателства, които не са били представени пред първата инстанция, но по същество доказват неоснователността на исковата претенция? Кое от двете предложения на чл. 7, ал. 1 ГПК – правилото, че съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните или правилото съгласно което съдът съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа и правна страна? Каква е правната стойност и значението на твърденията в исковата молба и признаването от ищеца на определени факти, които са от значение за правилното решаване на делото и следва ли да се отчитат тези факти и признания от страна на ищеца при постановяването на окончателния съдебен акт? Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като „ответникът е получил без основание от ищцата парична сума и не е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на правно основание за това имуществено разместване и то при наличие на признание за погасяване на 12 500 лв. вместо ищцата по кредита и при наличие на писмен документ, подписан от ищцата, че всички финансови отношения между нея и ответника са уредени? Може ли съдът, позовавайки се само на преклузията, да откаже събиране на писмени доказателства, които са от съществено значение за правилната му преценка дали искът е основателен? Може ли да не се отчитат признанията на ищцата за погасяване на кредита, част от който е бил преведен на ответник, само защото той не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието на което ищцата, тогава в близки интимни отношения с него е „захранила сметката му“? Може ли да не се отчитат възраженията на ответника в подкрепа на които има писмени доказателства и се потвърждават и от вещото лице, по въпроса дължи ли исковата сума, само защото не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието, на което ищцата, е „захранила сметката му“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали въззивната инстанция, при възприемане на различна правна квалификация на исковата претенция от дадената от първоинстанционния съд, следва да обезсили първоинстанционното решение или въззивният съд има правомощието да се произнесе по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали въззивната инстанция, при възприемане на различна правна квалификация на исковата претенция от дадената от първоинстанционния съд, следва да обезсили първоинстанционното решение или въззивният съд има правомощието да се произнесе по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1.1. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“; 1.2. „Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“; 1.3. „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“; 1.4. „Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните?“; 1.5. „Следва ли при тълкуване на договора съдът да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване - съгласно чл. 20 ЗЗД?“; 1.6. „Следва ли съдът, при тълкуване на договора и/или на спорна между страните клауза относно уговорено възнаграждение, да държи сметка за обстоятелството, че сделката е търговска и е сключена от изпълнителя именно с цел реализиране на търговска печалба?“ (по тези въпроси твърди противоречие с Решение №******г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II ТО; Решение №236/24.10.2017 г. по гр. д. №576/2017 г. на ВКС, IV ГО; Решение №15/22.12.2016 г. по т. д. №2404/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение №155/06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС, II ТО; Решение №60080/13.09.2021 г. по гр. д. №4724/2019 г. на ВКС, II ГО; Решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС. III ГО; Решение №37/23.04.2021 г. по т. д. №3033/2017 г. на ВКС, I ТО; Решение №1/24.07.2010 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС. I ГО и Решение №60169/28.01.2022 г. по т. д. №2012/2020 г. на ВКС. I ТО); 2. „Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение №28/01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г. на ВКС, IV ГО и Решение №578/13.11.2008 г. по т. д. №338/2008 г. на ВКС, I ТО); 3.1. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми?“; 3.2. „Допустимо ли е съдът да извърши тълкуване на спорна между страните клауза, което да доведе до противоречие с чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателите постановки по т. 3 ППВС №1/13.VII.1953 г.; Решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, ІІ ТО); 5.1. „Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?“; 5.2. „При правен спор, за разрешаването на който е необходимо да се извърши тълкуване на клауза от сключен между страните договор, представлява ли правнорелевантен факт извънсъдебно признание и становище на една от страните по договора, което по същество отразява действителната й воля и смисъла, вложен в тази клауза от договора?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №111/07.06.2019 г. по гр. д. №2629/2018 г. на ВКС, III ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, II ТО); 6.1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото па спора?“; 6.2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ищецът провежда защитата си по иска?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №177/31.12.2020 г. по гр. д. №293/2020 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №331/4.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС. IV ГО; Решение №546/01,12.2010 г. по гр. д. №966/2009 г. на ВКС, III ГО; Решение №170/06.01.2021 г. по гр. д. №169/2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение №22/2.07.2019 г. на ВКС по т. д. №587/2018 г., I ТО и Решение №96/03.12.2020 г. по гр. д. №1076/2020 г. на ВКС, II ГО); 7.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своите фактически и правни изводи?“; 7.2. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни?“; 7.3. „Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ППВС №1/13.VІІ.1953 г.; Решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, III ГО; Решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, І ГО; Решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, I ГО; Решение №331/4.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №546/01.12.2010 г. по гр. д. №966/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №65/30.07.2014 г. на ВКС по т. д. №1656/2013 г., II ТО; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., ІІІ ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, II ТО) и 8. „Във връзка с изясняване на действителната воля на страните от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата ѝ за конкретно тълкуване на договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №37/23.04.2021 г. по т. д. №3033/2017 г. на ВКС, I ТО). По допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), касаторът поставя следния материалноправен въпрос: „Само клаузите на сключен между страните договор ли представляват правнорелевантни факти, от които може да се установи действителната им воля и смисъл, вложен в постигнатите помежду им договорки, които имат силата на закон спрямо тях?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела