Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1.1. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“; 1.2. „Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“; 1.3. „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“; 1.4. „Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните?“; 1.5. „Следва ли при тълкуване на договора съдът да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване - съгласно чл. 20 ЗЗД?“; 1.6. „Следва ли съдът, при тълкуване на договора и/или на спорна между страните клауза относно уговорено възнаграждение, да държи сметка за обстоятелството, че сделката е търговска и е сключена от изпълнителя именно с цел реализиране на търговска печалба?“ (по тези въпроси твърди противоречие с Решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]67/30.07.2014[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II ТО; Решение №236/24.10.2017 г. по гр. д. №576/2017 г. на ВКС, IV ГО; Решение №15/22.12.2016 г. по т. д. №2404/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение №155/06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС, II ТО; Решение №60080/13.09.2021 г. по гр. д. №4724/2019 г. на ВКС, II ГО; Решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС. III ГО; Решение №37/23.04.2021 г. по т. д. №3033/2017 г. на ВКС, I ТО; Решение №1/24.07.2010 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС. I ГО и Решение №60169/28.01.2022 г. по т. д. №2012/2020 г. на ВКС. I ТО); 2. „Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II ТО; Решение №28/01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г. на ВКС, IV ГО и Решение №578/13.11.2008 г. по т. д. №338/2008 г. на ВКС, I ТО); 3.1. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми?“; 3.2. „Допустимо ли е съдът да извърши тълкуване на спорна между страните клауза, което да доведе до противоречие с чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателите постановки по т. 3 ППВС №1/13.VII.1953 г.; Решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, ІІ ТО); 5.1. „Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?“; 5.2. „При правен спор, за разрешаването на който е необходимо да се извърши тълкуване на клауза от сключен между страните договор, представлява ли правнорелевантен факт извънсъдебно признание и становище на една от страните по договора, което по същество отразява действителната й воля и смисъла, вложен в тази клауза от договора?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №111/07.06.2019 г. по гр. д. №2629/2018 г. на ВКС, III ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, II ТО); 6.1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото па спора?“; 6.2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ищецът провежда защитата си по иска?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №177/31.12.2020 г. по гр. д. №293/2020 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №331/4.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС. IV ГО; Решение №546/01,12.2010 г. по гр. д. №966/2009 г. на ВКС, III ГО; Решение №170/06.01.2021 г. по гр. д. №169/2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение №22/2.07.2019 г. на ВКС по т. д. №587/2018 г., I ТО и Решение №96/03.12.2020 г. по гр. д. №1076/2020 г. на ВКС, II ГО); 7.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своите фактически и правни изводи?“; 7.2. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими и/или недостоверни?“; 7.3. „Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ППВС №1/13.VІІ.1953 г.; Решение №91/21.04.2016 г. по гр. д. №4497/2015 г. на ВКС, III ГО; Решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, І ГО; Решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС, I ГО; Решение №331/4.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС, ІV ГО; Решение №546/01.12.2010 г. по гр. д. №966/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №65/30.07.2014 г. на ВКС по т. д. №1656/2013 г., II ТО; Решение №149/3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., ІІІ ГО и Решение №50168/09.12.2022 г. по т. д. №1983/2021 г. на ВКС, II ТО) и 8. „Във връзка с изясняване на действителната воля на страните от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата ѝ за конкретно тълкуване на договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №37/23.04.2021 г. по т. д. №3033/2017 г. на ВКС, I ТО). По допълнителната процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), касаторът поставя следния материалноправен въпрос: „Само клаузите на сключен между страните договор ли представляват правнорелевантни факти, от които може да се установи действителната им воля и смисъл, вложен в постигнатите помежду им договорки, които имат силата на закон спрямо тях?“