чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС

Длъжен ли е въззивния съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни или основателни? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърджава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните? Дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред съда оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене? Следва ли въззивния съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи? Следва ли въззивния съд да се съобрази с постановени съдебни решения от други съдебни състави, инстанции при решаване на правен спор, произтичащ от подобен юридически факт, какъвто е породил и настоящия правен спор, при липса на идентичност в събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, единствено с цел да не се допусне отклоняване от съдебната практика, при условие, че чл. 291 ГПК е отменен?