чл. 637 ал. 3 т. 2 ТЗ

1/ Възразилият срещу списъците на приетите вземания кредитор в производство по несъстоятелност, който не е подал искова молба по чл. 694, ал. 3 ТЗ, след отхвърляне на възражението му по чл. 690 ТЗ, но който е конституиран служебно от съда, на основание чл. 637, ал. 3 ТЗ, следва ли да понася отговорност за сторените от ищеца разноски, в производството по иска по чл. 422 ГПК, образувано изначално само срещу длъжника?; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови общо осъждане на ответника – длъжник и на служебно конституираните по реда на чл. 637 ТЗ кредитори, за разноски в производството по чл. 422 ГПК, продължило по реда на чл. 637 ТЗ и зависи ли това от процесуалното поведение на служебно конституираните кредитори?; 3/ Допустимо ли е искане по чл. 248 ГПК за разделно / общо осъждане на ответниците по иска, след като такова искане не е направено до приключване на хода по същество?; 4/ Допустимо ли е искане по чл. 248 ГПК, за изменение на съдебен акт в частта за разноски в производство по чл. 422 ГПК, продължило по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, когато разноските се поставят в тежест на ответника – длъжник, но не и на служебно конституирания по делото възразил кредитор и зависи ли допустимостта или основателността на искането от процесуалното поведение на възразилия кредитор в хода на това производство?; 5/ Как следва да отговаря конституираният служебно по реда на чл. 637 ТЗ кредитор, във възобновеното производство по чл. 422 ГПК, за разноските на ищеца по делото?; 6/ Има ли значение, при общо осъждане за разноски на длъжника – ответник и на служебно присъединения по реда на чл. 637 ТЗ кредитор, обстоятелството кога са сторени разходите на ищеца в производството по чл. 422 ГПК, както и дали същите са приети в окончателните списъци на приети предявени вземания от длъжника в производството по чл. 422 ГПК? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, посочена общо за всички въпроси: т. 4 ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК, т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №2535/2015 г. на ІVг. о. на ВКС; 7/Допустимо ли е и имат ли възможност възразилите по чл. 690 ТЗ страни / кредитори / да се оттеглят от повдигнатия спор, като така демонстрират съгласие с резултата, постигнат пред съда по несъстоятелността, фиксиран в оповестен списък по чл. 692, ал. 5 ТЗ?; 8/ В какво процесуално качество участва служебно конституираният по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, в производството по чл. 422 ГПК, възразил кредитор?; 9/ Възлагат ли се разноските по иска по чл. 422 ГПК в тежест на двамата ответници – несъстоятелния длъжник и възразилия кредитор - общо, ако същите вече са включени в списъка на приетите предявени вземания на кредитори на длъжника, одобрен от съда по несъстоятелността? - допълнителния селективен критерий се поддържа в идентичната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с определения по ч. т. д.№644/2012 г. на І т. о., ч. т. д.№2301/2017 г. на ІІ т. о., ч. т. д.№107/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д.№2634/2015 г. на ІІ т. о. , ч. т. д. №2192/2016 г. на ІІ т. о. и с решение по т. д.№19/2009 г. на І т. о. на ВКС; 10/ Допустимо ли е общото осъждане на несъстоятелния длъжник и възразилия кредитор, за сторени във възобновеното производство по чл. 422 ГПК разноски, ако разноските са включени от синдика в списъка на приети вземания по чл. 685 ТЗ и са окончателно одобрени от съда по несъстоятелността?;11/Има ли някакво значение, за присъждането на разноски във възобновеното производство по чл. 422 ГПК, обстоятелството кога са направени разходите по заповедното и исковото производство, тъй като те обективно били послужили за цялостната защита на вземането на кредитора, както спрямо спорещия изначално длъжник, продължил да поддържа спора до края на делото, така и спрямо конкурента, разширил предмета на спора на защита със спор между кредитори? – последните два въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – отговор на същите би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без допълнителни съображения, освен формално цитиране на разпоредбата и посочване на подлежащата на тълкуване, според жалбоподателя, норма – чл. 396, ал. 1 ГПК.