чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК

Длъжен ли е гражданският съд, ангажиран с произнасяне по гражданскоправните последици от деликт, да приеме за доказани механизмът за настъпване на ПТП и виновният за това ПТП само въз основа на задължителната сила на влязла в сила присъда на наказателен съд, при положение, че по гражданското дело са открити нови обстоятелства и факти, които не са били открити в наказателното производство, обосноваващи извод за виновно поведение на трето лице, неучастващо в гражданското дело и са предпоставка за ангажиране на гражданската му отговорност?
Следва ли по повод прилагането на чл. 300 ГПК да се даде възможност на страната, която не се ползва от присъдата, да ангажира доказателства, че е предприела процесуални действия за възобновяване на наказателното производство на основание новооткритите по гражданското дело обстоятелства с цел да докаже, че неправомерно е привлечена като страна по иск за деликтна отговорност, или гражданското дело следва да се реши съобразно нормата на чл. 300 ГПК, независимо от това как би се развило наказателното производство и какви биха били последиците за неправомерно осъдения ответник?
След като влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това извършено ли е, неговата противоправност и виновност на дееца, при постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото за всички правнорелевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои – недоказани, както и да обсъди пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства с цел да обоснове всички фактически и правни изводи на съда?
Следва ли въззивният съд, при наличие на приложена като доказателство по делото влязла в сила присъда, да обсъди всички събрани доказателства за съпричиняване на деянието от шофьора на МПС?
Допустимо ли е категорично да не се кредитират показанията на очевидец, основавайки се на чл. 300 ГПК, или е необходимо да се подложат на анализ и да се разгледат?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените факти и обстоятелства?
Задължен ли е съдът да обсъди и основе решението си на всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, както и да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства за механизма на произшествието, при иск срещу предприятието, осигуряващо сигурността по движението на влаковете, за обезщетяване на вредите от настъпилата злополука?
Допустимо ли е въззивната инстанция да определи размер на обезщетение, който не е съобразен с икономическите обстоятелства в страната към момента на ПТП, без да се съобрази с решаваните по сходни случаи дела – не е взел предвид възрастта на жертвата; това, че са живеели отделно с ищеца, че тоя е имал свое собствено семейство и не е разчитал на издръжка от майка си?