чл. 270 ал. 4 ГПК

1/ Подлежи ли на връщане по реда на чл. 4б ЗДТ, като недължимо платена, внесена от ищеца държавна такса по банковата сметка на съд, който е приел, че не е компетентен да разгледа спора? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с определение по ч. гр. д.№5272/2023 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Компетентен ли е окръжният съд да разгледа спор, който е родово подсъден на районния съд, респ. следва ли когато е сезиран с такъв спор, при липса на възражение за подсъдност от ответника и като се имат предвид разпоредбите на чл. 270, ал. 4 ГПК, чл. 2 и чл. 13 ГПК, окръжният съд, под страх от недопустимост или неправилност на своя акт, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК да изпрати делото по компетентност на районния съд? - допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с решение по т. д.№2947/2013г. на І т. о ВКС и определения по ч. гр. д.№715/2018 г. на ІІІ г. о. и ч. гр. д.№1930/2017 г. на І г. о. на ВКС; 3/ Противоречи ли принуждаването на ищеца повторно да внесе държавна такса за разглеждането на същата негова претенция пред първата инстанция, на правото му на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, прогласено в чл. 47 на ХОПЕС? - въпросът обосноваван с формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същия, значим в случай на евентуално ангажиране отговорността на държавата, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.