чл. 177 ал. 1 т. 2 ГПК

дали жалбоподателката-ищца е била избрана по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ за представител на работниците и служителите от ответното дружество в европейския работнически съвет „B. E. F.“. Както се сочи в самата касационна жалба, в исковата си молба ищцата се е позовала на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 КТ, наред с довода (основанието) ѝ за незаконосъобразност на процесното уволнение и поради това, че не е било налице реално съкращение на щата. Тъй като фактическият състав на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ изрично включва именно избор на ищеца за представител по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, то самата жалбоподателка-ищца е въвела този въпрос в предмета на спора по делото, като и във въззивната си жалба е поддържала подробни оплаквания и съображения срещу първоинстанционното решение във връзка с този въпрос. Поради това, обсъждайки същия в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд нито се е произнесъл свръх-петитум, нито е допуснал процесуално нарушение, а е изпълнил задължителните указания по чл. 294, ал. 1, изреч. 2 ГПК – да обсъди всички посочени от ищцата основания за незаконосъобразност на уволнението ѝ, дадени му с предходното по делото касационно решение №230/01.11.2016 г. по гр. дело №502/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС. При това положение, напълно несъстоятелен е и доводът в касационната жалба, че спорът по този въпрос бил „отдавна преклудиран по давност на основание чл. 358, т. 1, във вр. с чл. 357, ал. 2 КТ“.