чл. 45 ал. 2 ЗЗД
Чл. 45. […] (2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото;
Относно правото на децата на починалото при ПТП лице на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт на техния родител;
Задължително ли е починалият вследствие на застрахователното събитие, респ. на ПТП, да е живял в едно домакинство с членовете на семейството си, по смисъла на чл. 2, пар. 1, б. „Б“ Директива 2012/29/ЕС, за да имат право последните да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради настъпилата му смърт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Могат ли журналистите, а не само журналисти блогъри и други лица, използващи интернет платформи в противоречие с Конституцията на РБ, да заснемат обстоятелства, които уронват престижа на човек, без негово съгласие и не с предвидените в НПК норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? (По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е незаконно възпроизвеждане и разпространение от ответник, който „не знаел“ чии са авторските права, като следва ли издател/печатар да провери правата, при факта, че това възлагане е част от процеса по неговата работа и той би могъл да попадне в съдебен процес за обезщетения от неудовлетворени авторскоправни претенции - не само имуществени, но и неимуществени? Незнанието в описания контекст оправдава ли неговото противоправно поведение, ако да как? Ако не - „незнаещият“ има ли право на обратен иск спрямо този, които го е заблудил, че притежава правата?
Възложителят, съответно изпълнителят на „печатна услуга - правото го нарича „издател“, носят ли отговорност за настъпилите неимуществени вреди при извършено възпроизвеждане и разпространение на литературно произведение, без съгласието на автора, респективно на неговите наследници? Настъпват ли тези вреди ex lege - по закон и дължи ли съда детайлно произнасяне с мотиви, съответно диспозитив защо приема, че дадени неимуществени вреди не са налице?
Какъв е механизмът за изчисляване на авторскоправните искове в българското законодателство? Този механизъм има ли нещо общо с чл. 45 ЗЗД или представлява специална уредба в ЗАПСП, която дерогира общата? Съществува ли законодателна промяна в регламентацията на споменатия механизъм от 2006 г. и тя базира ли се на имплементирането в българското право на Директива 2004/48 на ЕС и нейния чл. 13 и чл. 14? Съществува ли практика на Съда на ЕС по коментираният механизъм на чл. 13 и чл. 14 Директива 2004/48 на ЕС? Тази практика има ли пряко действие в българското правоприлагане и установява ли точни критерии как се формират авторскоправните възнаграждения, съответно дали се дължат разноски на загубилата страна, с цел постигане на генералната превенция като принцип в правото? Съществува ли практика на Съда на ЕС лицензионното възнаграждение, което е установено, да се умножава по две и по три при случаите на нарушение (в които не е поисквано сключването на договор за отстъпване на права), за да се постигне принципа на генералната превенция в авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 15 ал. 1 т. 1 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 2 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП, чл. 15 ал. 1 т. 5 ЗАПСП, чл. 18 ал. 1 ЗАПСП, чл. 19 ЗАПСП, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 35 ЗАПСП, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 95 ЗАПСП, чл. 95б ал. 1 т. 2 ЗАПСП
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли удостоверение за тежести, заявено за определен имот, т. е. по чл. 47 ПВ, или за определен период, т. е. по чл. 48 ПВ (отм., ДВ, бр. 2/2021 г.), да съдържа данни за всички вписвания по персоналните партиди на посочените в удостоверенията като праводатели лица, или следва да съдържа само данни за вписванията, касаещи тези лица, докато те са собственици на имота или притежават вещни тежести върху него? По какъв начин следва да се определи размерът на имуществените вреди, претърпени от лица вследствие на поведение на служител на Агенция по вписванията, изразяващо се в невписване на права на трети лица в удостоверение за тежести? Налице ли е полагане на дължимата грижа от страна на купувача на недвижим имот, ако той не представи удостоверение за тежести преди сделката, а го извади за първи път 6 дни след сключването й? Налице ли е полагане на дължимата грижа от страна на купувача на недвижим имот, ако той не направи никакви други проверки за правата на продавача, извън заявяването на удостоверение за тежести? Кой следва да носи отговорност за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в удостоверения за вещни тежести - Агенция по вписванията или Министерство на правосъдието като възложител на работата на съдията по вписванията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
чл. 131 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ал. 1 изр. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 б. а ПВ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 47 ал. 1 ПВ, чл. 47 ПВ, чл. 49 ЗЗД, чл. 49 ПВ, чл. 6 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да приеме наличие на причинна връзка между поведението на водача, който е управлявал МПС със скорост от 113 км/ч, която е много над разрешената от 90 км/ч, управлявал е след употреба на 1,83 промила алкохол, не е намалил скоростта до ограничената с налични пътни знаци на 60 км/ч и 40 км/ч, и не е преминал в другото платно за движение за да заобиколи препятствие/изкоп/ на пътя? Поставени пътни знаци за ограничение на скоростта на места по-близо от заложеното в проект, след като водачът не се е съобразил с наличните поставени макар и по-близо пътни знаци и табели да намали скоростта, както и с основните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП да управлява максимално разрешена скорост от 90 км/ч и в трезво състояние?
Относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и АПИ за настъпилите вреди, и подлежащите на преценка обстоятелства за това, правилно ли въззивният съд е определил общ принос от 90 % за водача на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Налице ли е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението поради несъответствие между волята на съда, обективирана в мотивите към решението и изразяването ѝ в решението, доколкото в мотивите на решението съдът е формирал воля за принос 90 % за водача и 10 % за АПИ, но в диспозитива е посочил друг размер на обезщетението – 100% от исковата сума?
При определяне на процент принос на водача, когато е предявен иск, след това искът е увеличен, но по отношение на увеличената/непредявена с първоначалния иск/ част искът е погасен по давност, следва ли да се определя принос на водача по отношение на погасената по давност част на иска, или да се определя принос само по отношение на първоначално предявената част на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Носи ли ищецът доказателствена тежест да установи механизма на увреждането и мястото, на което е настъпил инцидентът?
С какви доказателствени средства е допустимо да стане доказването на тези обстоятелства - механизъм и място, на което е настъпил инцидентът?
Допустимо ли е искът да се приеме за доказан само въз основа на твърденията в исковата молба?
Допустимо ли е да се вземат предвид показанията на свидетел, който не е пряк очевидец на случилото се, а преразказва твърденията на пострадалото лице?
Обосновано ли е съдебното решение, ако почива единствено на твърденията на ищеца в исковата молба относно механизма на настъпилото увреждане?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на непозволеното увреждане само въз основа на косвени доказателства?
Може ли да се приеме наличие на причинна връзка между увреждането и претърпените вреди само въз основа на косвени доказателства – свидетелски показания?
Подлежат ли на доказване претърпените вреди при непозволено увреждане чрез косвени доказателства – свидетелски показания?
При наличие на противоречиво установени факти относно вероятно претърпените болки и страдания между съдебна експертиза и свидетелски показания, дадени при условията на заинтересованост на свидетел по чл. 172 ГПК, на кое доказателствено средство следва да даде приоритет съдът при решаване на въпроса относно интензитета на претърпените болки и страдания?
Как се формира преценката на съда при увеличаване и намаляване на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и как обективно съдът определя паричния еквивалент на границата на болките и страданията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.