за даване лично обяснения от страната във връзка с обстоятелствата по делото, отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен да направи това, за да приеме представените писмени доказателства?; 3/ Ако съдът в подготвителното закрито съдебно заседание е допуснал въпросите на ответната страна да се впишат в призовката и да се съобщят на ищеца за откритото съдебно заседание, а след това съдът не се произнесе с призоваване за лично явяване на ищеца за отговори и обяснения по поставените въпроси, това означава ли, че той е отказал искането на страната да се яви лично другата страна и да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото?; 5/ За опровергаване на презумпцията за авторство по чл. 6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по - конкретно чл. 154 ГПК, че освен с обозначения, претендиращият защита по ЗАПСП автор“ е бил длъжен и с други средства да докаже авторството си?; /6/ При направено от ответника оплакване във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, въззивната инстанция била ли е длъжна да установи вярната фактическа обстановка като обсъди всички събрани по делото доказателства в т. ч. и въпросите на ответника по реда на чл. 176 ГПК и като не е направила това, допуснала ли е нарушения на съществени съдопроизводствени правила? Касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата съобразно точния му смисъл.