Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

– „ 1/ Когато неформален договор е сключен чрез телефонен разговор, следва ли да се кредитират показанията относно клаузите на този договор…2/” Следва ли да се кредитират показанията на единствен свидетел относно клаузите на неформален договор, когато този свидетел е преговарящият, представляващ една от страните и самият той е ръководен кадър, имащ пълномощията да сключва договори”., 3/ „ Как се тълкува израза „ да иска в нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП”4/ „ Когато авторът е обозначил своето име върху произведението при неговото създаване, предал го в този вид на ползвателя и произведението е разгласено в този вид, това действие обективира ли желанието на автора името му да бъде обозначавано при използване на произведението му, включително и при последващи такива, 5/ „За това дали е нарушено правото на автора по чл. 15, ал. 1, т4 ЗАПСП има ли значение фактът дали ползвателят само е бездействал като не е извършил обозначаване името на автора или умишлено е заличил вече обозначеното име на автора на произведението”. 6/” Нарушено ли е правото на автора по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП ако авторът не е заявил изрично желанието си името му да бъде обозначено при всяко използване на произведението, а се е погрижил това да стане при първото му използване, когато авторът не е знаел и е нямало как да предположи, че произведението му ще бъде използвано повторно.” и: 7/ „Когато въззиваемият представи отговор на въззивната жалба в единствен екземпляр, без препис за другата страна, трябва ли въззивният съд да укаже на въззиваемия да отстрани тази нередност и да представи препис за другата страна. Страната лаконично е отбелязала че макар и да няма значение, съществувала противоречива практика на съдилищата. Направен е извод, че решението на настоящия състав на ВКС по тълкуването на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, освен цитираното от касатора по приложението на тази норма решение на ВКС, щяло да уеднакви съдебната практика. Други доводи не са развити.