чл. 266 ал. 2 ЗЗД

Длъжен ли е съдът да се произнася само по въпроси, които са спорни между страните и които са въведени от страните като предмет на делото чрез съответните твърдения, възражения и доводи? Длъжен ли е въззивният съд, ако във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане, основано на довод за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и дадените указания към страните по чл. 146, ал. 2 ГПК, да допусне исканото доказателство, или може да потвърди извода на първоинстанционния съд, направен при нарушение на диспозитивното начало и на чл. 146, ал. 2 ГПК, без да допуска събирането на поисканото от въззивника доказателство? Ако съдът е приел представено от насрещната страна ново писмено доказателство- в случая е представен през въззивния съд протокол от проведен въвод в имота, но длъжен ли е, ако насрещната страна не присъства в това заседание, да й даде възможност на основание чл. 8, ал. 3 ГПК, да изрази становище по това доказателство и да гради доводи въз основа на същото? Следва ли съдът да основе решението си на всички относими към предмета на спора доказателства и то след като обсъди доводите на страните? Следва ли мотивите да съдържат обосноваване на изводите на съда по спорните въпроси или е достатъчно съдът да изложи декларативно изводите си без да пояснява логиката на съждението си за достигане на този деклариран резултат на правосъдната си дейност? Длъжен ли е съдът да оповести, че при постановяване на решението ще се вземат предвид от него общоизвестни или служебно известни обстоятелства, за които няма доказателства по делото, или е свободен да запознае страните с този факт едва с решението си? Следва ли при претенция за нанесена вреда да се обсъди това, което ищецът твърди, че вредоносното действие е причинило пряко като факт, или е възможно без такава преценка да се правят изводи относно това дали вредата е нанесена вследствие на действието на ответника? Следва ли това произнасяне по частната жалба на насрещната страна да се мотивира, както и да се обсъдят доводите на доверителя ми, че такъв размер на хонорара противоречи на практиката на Съда на ЕС, съобразена при постановяван на първоинстанционното решение в тази част относно разноските?