чл. 237 ал. 1 ЗЗД
Чл. 237. При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В правомощията на съда ли е при предявен ревандикационен иск да се произнесе по непредявен иск за липса на основание за държане или владение на имота?
Какъв вид правоприемник и правоприемник ли е съделител, отказващ се от безсрочен договор за наем, спрямо друг съделител, който е сключил този договор за наем?
До колко е приложима конверсията по чл. 229, ал. 3 ЗЗД по отношение на безсрочен договор за наем?
При констатирана липса на диспозитив от първоинстанционния съд по предявен установителен иск за прекратяване на договорното правоотношение, въз основа на което се държи имота и при кумулативно предявен ревандикационен иск, възможно ли е въззивния съд да се произнесе по ревандикационния иск с решение, с което потвърдва първоинстанционното?
При изпълнение на задължение от трето лице и приемане на плащането от кредитора на длъжника, следва ли да се доказва извършеното плащане пред съда, при положение, че няма възражение от кредитора?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи?
Налице ли е неизпълнение на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично и едностранно и съставлява ли това съществено процесуално нарушение, което да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 229, ал. 2 ЗЗД клауза, уговорена в договор за наем на земеделска земя от лица, които могат да извършват действия по обикновено управление с имота, обект на наема, в частта й относно уговорения срок на договора над три години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Противопоставим ли е на последващ приобретател договор за аренда, който е вписан преди сделката по прехвърляне на собствеността върху имота, предмет на договора за аренда?
Следва ли въззивния съд да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора и може ли в тази връзка въззивния съд да поправя пропуски на първоинстанционния съд, свързани с редовността на исковата претенция?
Задължен ли е въззивния съд, в мотивите на въззивното решение, да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема?
Може ли договор за аренда, сключен до измененията на ЗАЗ с ДВ, бр.13/2017 г. от съсобственици притежаващи по-малко от половината от вещта, да обвърже и останалите съсобственици?
Вписан договор за аренда по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ противопоставим ли е на последващ приобретател, чийто придобивен акт е вписан след договора за аренда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 108 ЗС, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 2 ЗАЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ЗЗД, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 32 ал. 1 ЗС, чл. 32 ал. 2 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се основават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Сключването на договор за наем на земеделска земя от съсобственици, притежаващи по-малко от 50% от правото на собственост, представлява ли действие на обикновено управление по смисъла на чл. 229, ал. 2 ЗЗД и противопоставим ли е същият този договор на трето лице-приобретател, придобил правото на собственост след вписване на договора за наем в имотния регистър и преди изтичане срока на действието му на основание чл. 237, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 229 ал. 2 ЗЗД, чл. 229 ал. 3 ЗЗД, чл. 229 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за принадлежността на правото на собственост. По отношение на противопоставимостта на основанието на ответницата да държи имота, послужило за отхвърляне на осъдителната част от иска за собственост по предходното гр. д.№1625/2018 г. на ДнРС, е отчетено, че е настъпил юридически факт, който е довел до погасяване упражняването на родителските права, а именно навършване на пълнолетие на 09.03.2020 г. на К. А.. Въззивният съд е подложил на анализ породеното от решението по чл. 107 СК /отм./, чл. 56 от сегашния СК, право на ползване, и е приел, че то има има облигационен, а не вещноправен характер, противопоставимо е на собственика на жилището, за целия срок на ползването, а при прехвърляне на правото на собственост, е противопоставимо на новия собственик само при условията на чл. 237, ал. 1 ЗЗД, и според трайната съдебна практика, изложена в конкретно цитирани решения на ВКС. В конкретния случай е прието, че ответницата К. е имала правно основание да държи процесния имот, но не безсрочно като тя твърди, а до 09.03.2020 г., защото съгласно чл. 107, ал. 3 СК /отм./, аналогична на чл. 56, ал. 2 от действащия СК на която именно разпоредба й е било предоставено ползването на семейното жилище, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Липсата на посочване на крайния срок на ползването в бракоразводното решение е счетено да не прави ползването безсрочно, защото крайният момент на ползването е уреден в закона и с погасяване упражняването на родителските права, по силата на закона се погасява и правото на ползване, и нормата е израз на идеята на законодателя е да даде превес и защита на интересите на детето пред тези на собственика, но не абсолютно и неограничено във времето, а само докато другият родител упражнява родителските права или най – късно до навършване на пълнолетие.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ (в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.), специална ли е и дерогира ли чл. 229, ал. 2 ЗЗД и чл. 229, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ (в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.), специална ли е и дерогира ли чл. 229, ал. 2 ЗЗД и чл. 229, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните (частни) жалби.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За причинната връзка между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, в случая, когато вещта се ползва по сключен договор за наем от наемател, заплащал наемна цена на трето лице наемодател – несобственик на вещта.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.