чл. 227 ал. 5 ЗЗД

1.“Следвало ли е да бъде обсъден въпросът относно момента на възникване на вземането спрямо разпоредителната сделка, която се твърди да е увреждаща по отношение на кредиторите-дали същото я предхожда или е възникнало след нея? Длъжен ли е бил съдът да обсъди приложимостта на разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД? Правилно ли съдът е разрешил спорния между страните въпрос относно момента на възникване на вземането спрямо разпоредителната сделка, която се твърди да е увреждаща по отношение на кредиторите-дали същото я предхожда или е възникнало преди нея? За знанието за увреждане не се ли извежда от вътрешното субективно състояние на ответницата, която е разбрала, че ищците имат претенции спрямо нея, много по-късно, когато е уведомена от компетентния орган за извършване на проверка спрямо нея по подаден сигнал?“ /реш.№.1699/22.12.17 по г. д.№.2660/2017, ПОС/; 2.“Окръжен съд Пловдив, в обжалваното пред Вас съдебно решение, не се ли е задоволил с цитиране на разпоредбата на чл. 227, б. в ЗЗД, касаеща правата на трети лица, придобили имота, преди отмяна на дарението, без да обследва вещно-правните последици? След като имаме отмяна на дарение за 1/2 ид. ч. от имота, предмет на иск по чл. 135 ЗЗД, като се вземе предвид, че исковата молба за отмяна на дарението е вписана преди настоящата искова молба, това не означава ли, че З. Н. не е придобила изобщо тази 1/2 ид. ч.? Тази 1/2 ид. ч. не е ли придобита директно от М. Н., без имота изобщо да се е намирал в патримониума на З. Н., при положение, че отмяната на дарението има обратно действие? След като З. Н. трябва да плати равностойността на имота на своята майка М. Д., не означава ли, че втори път същата тази 1/2 ид. ч. е поставена под угроза да бъде изнесена на търг и да трябва да плаща равностойността й на приобретателя-М. Н.? Т. е. тази 1/2 ид. ч. с отмяната на дарението е довела до задлъжнялост на З. Н. по отношение на дарителя си до размера на тази 1/2 ид. ч., която тук втори път ще се ползва за осребряването й? С оглед поредността на вписване на исковата молба за отмяна на 1/2 ид. ч. на дарението и исковата молба по чл. 135 ЗЗД и с оглед обратното действие, което има решението по първата от тях, не следваше ли съдът да приеме, че относителната недействителност по отношение името на тази 1/2 ид. ч. не е налице, тъй като З. Н. никога не е била собственик на тази 1/2 ид. ч. от имота, който чрез М. Д. е придобит директно от третото лице М. Н., нейна внучка? Това, че З. Н. дължи парична равностойност на дарителя по отмененото дарение, до размер на 1/2 ид. ч., защото същата вече се е разпоредила в полза на трето лице, означава ли, че не се прилага същата последователност, каквато ако липсваше разпореждане в полза на трето лице, тази 1/2 ид. ч. щеше да се върне при първоначалния собственик и дарител и то с обратно действие? Това, че междувременно има трето лице, придобило имота, не означава ли, че спрямо Н. не се прилага именно това отменително действие с обратна сила? Кое от цитираните две противоречиви съдебни решения, постановени в настоящото производство, а именно от Районен съд Пловдив и това на въззивния съд, е правилно?“ /реш.№.400/16.06.10 по г. д.№.4204/2008, ІІІ ГО/; 3. „Следва ли съдът да обсъди допуснатите доказателствени искания? Допустимо ли е съдът да не кредитира показанията на свидетел и да не ги обсъди в постановения краен съдебен акт? Следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и като не го е сторил, нарушени ли са били материалноправните и процесуалноправните правила? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Липсата на мотиви на съда по всички въпроси от значение за правилното решаване на спора не води ли до процесуално нарушение, което може да бъде отстранено с връщане на делото в първа инстанция?“/реш.№224/30.10.14 по г. д.№.2310/2014, ІІІ ГО/; 4. „Разполага ли длъжникът, съответно третото лице, придобило имота, с възможност да посочи притежавано друго имущество на длъжника, от което да се удовлетвори взискателя? Липсата на произнасяне по този въпрос не води ли до липса на мотиви?“.