чл. 97 ЗС

В чие правомощие е да отмени констативния акт за премахване на постройка от 6 кв. м., която е част от т. нар. гараж - на административния орган или на административния съд? допустимо ли е в КККР на [населено място] да се нанася обект, който е незаконен и няма издадено удостоверение за търпимост? може ли да се извършват сделки от нотариус при наличие на незаконен строеж и липса на удостоверение за търпимост; нищожни ли са извършените такива сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 109 ЗС, чл. 148 ЗУТ, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 64 ЗС, чл. 97 ЗС

Разпореждане №/..2025 по дело №/2025

Вещно право | Подобрения

Когато в поземлен имот е изградена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, чия собственост са изградените в поземления имот елементи на вертикалната планировка, сгради и съоръжения на допълващото застрояване, включително басейни, които не са самостоятелен обект на правото на собственост – на собственика на земята по принципа на приращението (чл. 92 ЗС) или на етажните собственици на основание чл. 38 ЗС, евентуално чл. 98 ЗС? (Тълкувателно дело)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Захарова

Висящи, Разпореждания по тълкувателни дела

съдия Галина Захарова

чл. 292 ГПК

пар. 1 т. 2 ДР ЗУЕС, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ЗС, чл. 63 ал. 2 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 92 ЗС, чл. 97 ЗС, чл. 98 ЗС

Решение №/..2025 по дело №/2024

Вещно право | Въззивно производство | Граждански процес

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото поотделно и в съвкупност, а не извадково, и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, да обсъди доводите на страните и направените възражения? (По иск на основание чл. 108 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Маргарита Соколова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 109 ал. 1 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 192 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 38 ЗС, чл. 97 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2024

Вещно право | Въззивно производство | Граждански процес

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Маргарита Соколова

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК, Решени

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Несъстоятелност | Търговско право

Длъжен ли е въззивният да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба - да обсъди и се произнесе в мотивите си по всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаването на делото? Когато съдът не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва ли да се ползва експертно становище на специалист в съответната област? Следва ли първоинстанционният съд, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2 ГПК да даде надлежна правна квалификация на претендираните права и насрещни възражения, да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, съответно длъжен ли е въззивният съд при констатирани нарушения във връзка с доклада да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства? Следва ли ако пристъпи за първи път към разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, за които страните не са получили указания, че подлежат на доказване, да изпълни задълженията по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК? Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания, представляват ли извинителна причина за допускането на доказателства за първи път във въззивното производство, по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Радост Бошнакова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Представлява ли нарушение на материалноправна разпоредба - чл. 20 ЗЗД, обстоятелството, че при тълкуване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, съдът не анализира съществените елементи на договора и уговорките на страните, а единствено несъществените такива, какъвто е приложен документ - скица, при изповядване на сделката? Предвид правната възможност на въззивния съд да не възприеме заключението на вещото лице по приета съдебна експертиза, длъжен ли е съдът да мотивира преценката си и да изложи причините, поради които отхвърля заключението? Допустимо ли е страната, която твърди, че е собственик на недвижимия имот на основание покупко - продажба, чрез възражение да въвежда второ основание, на което счита, че е придобила същия този имот и съдът да признава страната за собственик и на двете придобивни основания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Елизабет Петрова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Решение №/..2025 по дело №/2023

Вещно право | Граждански процес | Съдебна делба

Очевидно неправилни ли са изводите на съда относно статута на дворното място и тези, касаещи сутеренния етаж – прието е, че следва да се допусне делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част, а е допуснат до делба апартамент на третия етаж, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутерена при равни делбени части?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Нарушава ли съдът правото на защита и справедлив съдебен процес, след като не разпределя доказателствената тежест в процеса и не изготвя доклад, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК? Допустимо ли е ищецът да се позове на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Преклудирано ли е позоваването от ищеца на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Необходимо ли е завеждането на нов иск или отделен иск от ищеца, за да се позове на придобивна давност при разглеждане на искове по чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС? Следва ли съдът да укаже на ищеца, че за да се позове на придобивна давност трябва да заведе нов иск? Следва ли въззивният съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда при установяване процесуално нарушение - недадени на съда указания на ищеца, че следва да заведе нов иск, респективно, че позоваването на придобивна давност в първо съдебно заседание е недопустимо? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид решение по друго дело между същите страни с различно правно основание, по което е изследван въпрос, обуславящ изхода и на двете дела (с различно основание) за правото на собственост? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид издаден от страна по делото индивидуален административен акт, в който страната признава факти относно обуславящ изхода на спора въпрос (право на собственост)? С оглед на това, че след построяването й с разрешение за строеж конструкцията (с покрив, но без оградни стени) е апортирана и заприходена като ДМА, но не като недвижим имот, след това е продадена с фактура като движима вещ и в същото време е трайно прикрепена към земята, представлява ли тази конструкция постройка по смисъла на чл. 110 ЗС, или представлява движима вещ? Следва ли по иск по чл. 64 ЗС съдът да направи първо извод за собствеността - дали е движима или недвижима, и след това дали ищецът притежава право на собственост? Собственик ли е ищцата на процесната вещ, представляваща „конструкция на покрит пазар „Ш. мост“, или не е собственик? Правилно и обосновано ли въззивната инстанция е приела, че уточнението за придобиване на право на собственост от ищцата на процесната вещ представлява „нов иск“ и следва ли да се предяви в ново производство, тъй като не попадал в хипотезата на чл. 214 ГПК, без да съобрази, че направено непосредствено след доклада на първоинстанционния съд, същото се явява действие по чл. 143, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №/..2025 по дело №/2023

При действието на чл. 92, ал. 3 ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./ и в хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот, електрическите уредби с ниско напрежение, които се намират в поземления имот, но обслужват и сградата, представляват ли принадлежност към сградата, респ. при прехвърляне на сградата, прехвърлят ли се и тези уредби или остават собственост на собственика на поземления имот, към който са трайно прикрепени?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то може ли да се приеме, че собственикът на поземления имот извършва услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води по смисъла на чл. 2, ал. 3 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и следва да осъществява тези дейности съгласно изискванията на този закон?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намиращата се в поземления имот инфраструктура, то следва ли собственикът на поземления имот да прилага разпоредбите на чл. 122 – 124 ЗЕ, респ. да спира електрозахранването на сградата само в уредените в тях случаи?
В хипотезата на построена нежилищна сграда в поземлен имот с нежилищно предназначение, която е собственост на лице, различно от собственика – търговец на поземления имот и когото последният е поставил ограда около сградата, приложими ли са при определяне на минимално необходимото отстояние между сградата и оградата правилата на ЗУТ и по-специално на чл. 33 ЗУТ и на т. 3 Приложение №1 към чл. 21 Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии за отстояние между сгради на основното застрояване?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика-търговец на поземления имот и когато последният е водоснабден и вода до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, при сключен между двамата собственици договор за наем на водопроводна и канализационна мрежа, следва ли същият да бъде сключен при публично обявени общи условия със задължително съдържание и по цени, образувани съобразно Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги и утвърдени от КЕВР, а също така прилагат ли се разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 5 и чл.. 14, ал. 1 ЗВРКУ и чл. 8, ал. 1 Наредба №14/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи?
В хипотезата на построена сграда в поземлен имот, която е собственост на лице, различно от собственика на поземления имот и когато електрическа енергия до сградата се подава чрез намираща се в поземления имот инфраструктура, действителен ли е сключеният между двамата собственици договор за наем на трансформаторни мощности и комутационна апаратура, ако наемателят е лице, което няма качеството на лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Приложими ли са разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 ЗС при придобиване на недвижим имот на публична продан, при условие че движимите вещи не са били описвани и оценени в хода на изпълнителното производство при извършването на опис и оценка на недвижимия имот, не е установена тяхната собственост, съответно те не са взети под внимание при формиране на началната цена при проданта?
Приложими ли са разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 ЗС по отношение на движими вещи, които нито са прикрепени към недвижим имот по начин, непозволяващ тяхното отделяне без увреждане на недвижимия имот, нито тяхното предназначение е само, за да обслужва конкретния недвижим имот?
Има ли право съдебният изпълнител да презюмира чия собственост са находящите се в определен недвижим имот движими вещи, при условие че длъжникът не е присъствал лично при извършване на опис и оценка на имота?
Допустимо ли е извършването на съдебно-оценителна експертиза на движими вещи, които не са индивидуализирани?
Допустимо ли е присъждане на обезщетение за увреждане на недвижим имот при липса на доказателства дали недвижимият имот е намалил своята стойност?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Налице ли е пречка за допускане на нови доказателства във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК поради твърдение, че след недопускането на въпросното доказателство на първа инстанция, по делото впоследствие са били събрани други доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.