чл. 63 ал. 1 ЗС
Чл. 63. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира събраните по делото относими доказателства, като мотивира изводите си. (Относно придобиване при недобросъвестно владение правото на собственост върху обособена недвижима вещ, самостоятелен обект- гараж)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е формулиран въпросът: Законосъобразно ли е само по строителни книжа да се определя една сграда - дали същата е недвижима вещ или преместваем обект, без да се отчита нейното действително фактическо и правно положение към момента на построяването й и впоследствие, за да може по отношение на същата да се приложи придобивната давност като способ за придобиване на собствеността върху нея.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 110 ал. 1 ЗС, чл. 110 ал. 2 ЗС, чл. 110 ЗС, чл. 18 ЗЗД, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 56 ал. 1 ЗУТ, чл. 56 ал. 2 ЗУТ, чл. 56 ЗУТ, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога настъпват вещноправните последици на нотариален акт за покупка на вещното право на строеж върху обект (апартамент) от жилищна сграда, ако към датата на подписването цената на вещното право е била заплатена, но договорът съдържа клауза с отлагателно условие относно момента на преминаване на правото на собственост, обвързан с плащания по сключен между страните договор за строителство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е по чл. 108 ЗС Д. Д. да бъде обявена и да стане собственик на 1/3 ид. част от ап.4 А по приращение по чл. 92 ЗС след като съгл. чл. 19 ЗН заветът е недействителен относно завещаване на права и задължения по нот. акт №12/1990 и по нот. акт 142/1991 и в останалата част на завета също защото не могат да се завещават права и задължения по граждански дела. съгл. чл. 16, ал. 2 ЗН? Възможно ли е да бъде обявена за собственик по чл. 108 ЗС по приращение след като не притежава 1/3 ид. ч от дворното място, което е било в патримониума и от 04.04.2008 г. по нот. акт 121/2008 г., тоест след въвеждане на сградата в експлоатация с Удостоверение №259 и №438/2004 год. и го е притежавала до 16.01.2013 г. когато го е дарила с нот. акт №17/2013 г. на сина си К. Д., а той от своя страна го с дарил с нот. акт №192/2018 на сестра си С. Д.?
След като собственик продава собствеността си /получена след трансформиране учреденото право на строеж в обект от жилищна сграда и този обект става изключителна негова собственост/, може ли друг собственик в сградата да има претенции за неговата собственост при положение, че с учредената суперфиция /нот. акт №142/1991 г./ е описано за кой собственик кои обекти от сградата са отредени, и след като вече има влязло в сила съдебно решение по гр. д.3695/1997 год. въззивна инстанция гр. д. №4055/2004 г. и Решение №76 на ВКС от 2010 год.?
При одобрено, разрешено и извършено строителство на 3-етажна жилищна сграда, законно въведена в експлоатация с две удостоверения №259 от юни 2004 год. на цялата сграда и №438 от декември 2004/които са стабилен административен акт минал два пъти на съдебен контрол според Дирекцията Национален строителен контрол/ за направените преустройства в мотивите си въззивният съд да достига до извода за построен в повече четвърти жилищен стаж и да обявява, че по нот. акт 047/2003 няма прехвърляне на собственост, как органите на строителен контрол одобряват и въвеждат триетажна жил. сграда, а въззивният съд обявява Д. Д. за собственик на апартамент на четвърти етаж - ап.4 А? Как един таван, преустроен след въвеждането на сградата в експлоатация в ап.4 А превръща сградата от триетажна в четири етажна, при положение, че няма проект за четвърти етаж, няма разрешение за строителство на четвърти стаж, няма построен четвърти етаж, няма въвеждан в експлоатация четвърти етаж? Фактът на преустройство на таван /по надлежният ред/ не променя по никакъв начин етажността на сграда.
След като размерите на построеното отговарят точно на архитектурния проект на арх. Ч., по който проект е учредена суперфицията, как въззивният съд достига до извода, че има построено в повече при положение, че е построен таван по проекта на арх. Ч.?
Ако завещателят към датата на неговата смърт, не е собственик на завещаната вещ, има ли действие завещанието?
Налице ли е различие в квадратурата на таванското помещение и преустроеното таванско помещение в апартамент, ако е направено в обема по нот. акт №142/91 год. и съобразно архитектурния проект на арх. Ч., който е неразделна част от нотариалния акт?
Следва ли да се приеме, че собственик на идеална част от дворното място става собственик на идеална част от недвижими имот - апартамент при хипотезата, че апартаментът е преустроен от таванско помещение, което и било собственост на друго физическо лице?
Собствениците на земята собственици ли са на учреденото право на строеж?
При липсата на предпоставките на чл. 108 ЗС/при хипотезата, че Д. Д. не е собственик на преустроеното таванско помещение/ следва ли са се приеме, че Д. Д. е собственик на 1/3 идеална част от имот, който не е неин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Дължи ли обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик, чиито сгради заемат целия поземлен имот, на неползващите съсобственици, които не притежават сгради в имота и не са учредявали право на строеж за построяване на сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 296 т. 2 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 59 ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 63 ал. 2 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗСВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кой е решаващият критерий за преценката дали една сграда представлява самостоятелен обект на собственост – функционалното предназначение на сградата или нейното кадастрално заснемане и отразяване; Функционалното предназначение на обекта води ли до извод за самостоятелност на обекта, ако същият е заснет с друг обект в една конфигурация, отразена в кадастралната карта?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани доказателства и да изложи свои собствени мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Очевидна неправилност поради отсъствието на убедителна аргументация в подкрепа на решаващата воля на въззивния съд. (По отрицателни установителни искове за собственост)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивното решение, когато исковата молба е била нередовна - с посочване на взаимно изключващи се основания за придобиване на спорното право и с неяснота даже по едното от тях дали се претендира придобиване на идеална част или на цяло от процесния имот?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи на въззивниците относно процесуалната и материалноправната незаконосъобразност на решението и ако не е сторил това, законосъобразно ли е така постановеното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2020
Задължен ли е въззивният съд да отдели искова молба и да я изпрати за образуване в отделно производство, когато първоинстанционният съд е приел, че е налице последващо обективно съединяване на искове и се е произнесъл по иск, който е бил недопустимо последващо съединен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 108 ЗС, чл. 152 ЗЗД, чл. 18 ЗЗД, чл. 18 ЗС, чл. 2 ГПК, чл. 210 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 6 ТЗ, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е да се приеме премахване на жилищна сграда, построена съгласно перфектно учредено право на строеж и реализирано в предвидения срок, без да е имало уточнение по плана към момента на построяването ѝ къде да бъде разположена в дворното място тази жилищна сграда/включително и на регулационната линия/? Допустимо ли е да се премахне жилищна сграда, чиято търпимост не е изследвана /дори да приемем, че строежа е незаконен/, сграда която е построена през 1060 – 1961 г., така както е визирано и потвърдено премахването ѝ като незаконен строеж в обжалваното решение? Законно ли е и следвало да бъде премахнат от общината жилищен строеж, без да се изследва дали е търпим строеж, дори да няма издаден /поискан за издаване документ за това/, защото същия документ се издава единствено от общината в изпълнение на публичните ѝ задължения, с което въззивният съд е следвало да се съобрази? При премахване в смисъл разрушаване на тази жилищна сграда, следва ли съдът да приеме в контекста на учредено право на строеж, без посочване в плана къде трябва в дворното място да бъде разположена и без изследване на търпимостта ѝ и всичко това във връзка с решението на ЕСПЧ /от 21.04.2016 г. по делото Иванова и Черкезов срещу Република България/, касаещо разрушаване на единствено жилище като крайна мярка? Допустимо и законосъобразно ли е съдът да установява ограничения в учреденото право на строеж с решение на ИК на Селски народен съвет и последващо сключен договор, включително и разположение на предвидената сграда? Разпоредбата на чл. 67 ЗС, която определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на стоеж, приложима ли е при премахване на строежа и възстановяване(изграждане) на строеж съгласно параметрите на учреденото право на строеж? Следва ли гражданския съд да приеме изцяло мотивите на органа в процедура по чл. 223 и чл. 225а ЗУТ или следва самостоятелно да изследва статута на сградите? При възстановяване или изграждане на строеж в имот с учредено право на строеж има ли правно значение дали е било констатирано незаконно строителство, което да е премахнато и това пречка ли е за последващо упражняване на правото на строеж? Има ли законово основание съдът да отхвърли правата на лице с учредено право на строеж, след като до този момент всички институции са приемали, че правото е надлежно упражнено, което са отразили в официални документи? Допустимо ли е гражданският съд да се произнася по въпроси за допустимо разположение, законност и търпимост на строеж без това да е дадено становище на компетентния орган – Главен архитект на Общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 225а ЗУТ, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 67 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК, чл. 95 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.