чл. 64 ал. 1 ЗОС

Законосъобразно, правилно и допустимо ли е, изхождайки от принципите на диспозитивното начало в процеса, въззивният съд при разглеждане правилността на първоинстанционното решение да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават, както и да въвежда спор там където не съществува? Допустимо ли е да се коментират и разглеждат в мотивите на решението само доказателствата, ползващи едната страна, като останалите се игнорират и дори не се оборват?
Може ли правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС, наред с всички прехвърлителни двустранни и едностранни сделки, административни актове да бъде и съдебно решение, влязло в сила и неоспорено от заинтересованите страни, с което е извършена съдебна делба и имотът е възложен на определено лице, което от тогава упражнява необезпокоявано и постоянно фактическата власт върху имота? Също така основание ли е за добросъвестно владение и вписването в разписните листове на Общината на база съответния регулационен план дадено лице за собственик на имота по отношение на самата Община? Следва ли добросъвестният владелец на общински частен имот изрично да се заяви и извести Общината за своите намерения за своене на имота? Длъжен ли е добросъвестния владелец да депозира решението на съда по делото за делба в Общината, за да се счита че е извършено уведомяване и да има то правна стойност за Общината?
При недобросъвестно владение на общински частен имот, започнато преди изменението на чл. 86 ЗС, публикувано в ДВ бр. ЗЗ от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., коя следва да е началната дата на владението - тази на влизане в сила на изменението на закона или следва да има датата, на която недобросъвестният владелец задължително трябва да уведоми изрично Общината за намерението си да се заяви като собственик на този имот? Плащането на данъци за имота следва ли да бъдат приети за такова уведомяване? Извършено преди това вписване в разписния лист за имота в Общината и посочванего му там за собственик може ли да се счита за такова уведомяване? Не следва ли всеки конкретен казус, свързан с уведомяване за владението на страната, претендираща собствеността на имота, да се разглежда сам за себе си с оглед фактологията му и да се прави индивидуална преценка?
Наложеният мораториум за придобиване на частни общински и държавни имоти при недобросъвестно владение, съгласно който давността спира да тече с разпоредбата на пар. 1, ал. 1 Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 01.06.2006 г., и последващите му продължения до 31.12.2022 г. Следва ли след отмяната на тези разпоредби от КС периодът, през който са действали, да се зачита като давностно владение на недобросъвестния владелец, при условие, че никой не му се е противопоставял или следва този период на мораториум да бъде изключен от общия срок на давностното владение?
Допустимо ли е и законосъобразно ли е граждански съд в дело за материален спор за собственост със страна дадена Община, да отмени съставен от Общината акт за частна общинска собственост, при условие че е констатирана липса на качеството собственик на Общината и нищожност на основания посочени в АЧОС като произнасяне по присъединен иск към спора по чл. 537, ал. 2 ГПК или като инцидентно произнасяне по отмяна на административен акт?
По какъв количествен критерий и следва ли въобще съдът да възлага разноски за адвокатско възнаграждение на загубилата делото страна, при водене на делото с определена безплатна адвокатска защита на спечелилата спора страна? Следва ли да има специални изисквания и конкретизация за причините, които са довели до водене на такава безплатна адвокатска защита?