чл. 16 ал. 1 ЗН

Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касационният жалбоподател, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочена от касатора, според която въззивният съд следва да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и всички относими към спора заявени от страните пред въззивния съд с въззивната жалба и отговора по нея, доводи и възражения. В случая съдът не се е отклонил от установената съдебна практика, като включително се е възползвал от процесуалната възможност по чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, правейки ги така и свои мотиви. В тази връзка първоинстанционният съд се е аргументирал защо кредитира приетото пред него заключение на съдебно–почерковата експертиза. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира. По настоящето дело въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, освен механизма по чл. 272 ГПК, е извършил и собствена преценка и анализ на спорния факт (чл. 269, изр. 2 ГПК) дали завещанието е написано и подписано от сочения завещател В. М. Д., обсъдил е събраното във въззивното производство ново доказателство - тройна съдебно-почеркова експертиза по повод оплакването с въззивната жалба, с което, макар и по-пестеливо откъм изразяване, е упражнил правомощията си в съответствие със приложимите норми на материалния закон и процесуалните правила и съдебната практика по приложението на ГПК. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантните спорни факти, а това как точно ще се обоснове, е в зависимост от конкретните факти и доказателства по делото, и доводи на страните, като касаторът и не сочи в изложението, нито в касационната жалба, кои точно допустими и относими доказателства и правно релевантни възражения на ответната страна, не са били обсъдени от въззивния съд. Основният спорен въпрос по делото, пренесен и пред въззивния съд, е този за валидността на саморъчното завещание от 14.08.2020 г. - дали то е написано и подписано от сочения завещател В. М. Д., като решаването на този въпрос въззивният съд е обосновал и със заключението на приетата пред него тройна съдебно-почеркова експертиза. Само когато е налице противоречие или разминаване в изводите по различни експертизи, съдът е задължен да се обоснове кое от заключенията приема и защо, какъвто не е настоящия случай, тъй като заключенията по двете приети по делото по реда на ГПК съдебно-почеркови експертизи, съвпадат. От съществено значение във фазата по селектиране на жалбите е преценката дали са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК (което в случая е налице), като несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Наведените в изложението доводи относно конкретно изложение на вещо лице при изслушване на заключението, са израз на собствено интерпретиране от страна на касатора-ответник на дадената обосновка на вещите лица за установените от тях сходства и различия при изписване на определени букви, и представляват по същество касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение при преценка на това доказателство. А такова оплакване не е основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като изисква извършването на преценка на мотивите на въззивния съд при обсъждането на доказателствата по делото и на приетото въз основа на тях относно конкретните обстоятелства по делото, което е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. Както е разяснено с т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
При извършената служебна проверка от касационния състав не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне от касационната инстанция по допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.