чл. 35а ЗЕВИ

на касатора, свързани с правното основание и квалификацията на претенцията. В тълкувателното решение е пояснено, че „отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира, без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Прието е и че възникналите и реализирали се юридически факти, правни последици и извършени плащания на таксите по чл. 35а ЗЕВИ през периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл., т. е. преди датата на влизане в сила на решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на Конституционния съд - 10.08.2014 г., са осъществени в рамките на приключени правоотношения към датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд; Удържането и внасянето на таксите до 09.08.2014 г. вкл. е извършено на правно основание и не може да се приеме, че престираното по приключилото правоотношение в изпълнение на задължение, основано на действащи към момента на плащане законови разпоредби, които впоследствие са обявени за противоконституционни, представлява дадено при начална липса на основание; Относно отговорността на НС в тези случаи е прието, че действието на решението на Конституционния съд за в бъдеще, уредено от конституционния законодател като проявление на принципа на правната сигурност, не може да дерогира действието на принципа за примат на правовата държава, който е от по-висш порядък; Всяко действие, което противоречи на Конституцията, е противоправно, без значение кога е извършено и кой е неговият извършител- физически лица, юридически лица или държавата в лицето на нейните органи; Разпоредбата на чл. 7 КРБ регламентира отговорността на Държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица; Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КРБ Народното събрание е длъжно да приема закони, които не противоречат на Конституцията на Република България; Основно задължение на народните представители, което поемат под клетва на основание чл. 76, ал. 2 КРБ при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание, е да спазват Конституцията; Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие; Няма правно значение съставът на Народното събрание, нито как са гласували отделните народни представители, защото правно обвързващо е решението на мнозинството, а това е решение на държавния орган, осъществяващ законодателната власт; Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС установява задължение за НС да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, възстановявайки по този начин нарушения конституционен ред; Бездействието на НС също представлява противоправно действие, както и приемането на такъв закон. Решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетото в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При липсата на аргументи съществуващата практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретните правни норми, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.