Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за правомощията на съда по чл. 5 и пар. 3 ПЗРКРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; за това длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противоконституционността на закон и за това длъжен ли е служебно да я зачете; както по материалноправните въпроси: за това носи ли Държавата самостоятелна отговорност за вреди от непозволено увреждане наред с органа, от действията, на чиито служители е последвало увреждането и ако да тази отговорност солидарна ли е; за това чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; за това държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите, от чиито противоправни актове отговаря държавата; за това противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; за това правна възможност или задължение на Народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и други публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); за това противоправно деяние ли е бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; за това какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди Народното събрание да уреди „заварените приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение.