чл. 35 ЗЕВИ
Чл. 35. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие признава гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз.
(2) Агенцията за устойчиво енергийно развитие може да откаже признаването на гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 34, ал. 1.
(3) Гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, се признават, в случай че след нотифициране на обстоятелствата по ал. 2 Европейската комисия приеме решение, изискващо тези гаранции за произход да бъдат признати.
(4) Условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход, както и условията и редът за признаване на гаранциите за произход се определят с наредба на министъра на енергетиката.
чл. 35 ЗЕВИ
Чл. 35. (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие признава гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз.
(2) Агенцията за устойчиво енергийно развитие може да откаже признаването на гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 34, ал. 1.
(3) Гаранциите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, се признават, в случай че след нотифициране на обстоятелствата по ал. 2 Европейската комисия приеме решение, изискващо тези гаранции за произход да бъдат признати.
(4) Условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите за произход, както и условията и редът за признаване на гаранциите за произход се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
1/ Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка /по този въпрос се сочи противоречие с практика на ВКС, намерила израз в определения по ч. т. д.№1813/2019 г. на І т. о., ч. т. д.№2479/2020 г. на ІІ т. о. и цитираната там/; 2/ При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта; Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК; 3/ Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /екс леге/ правомощие на съда; 4/ Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху индивидуален административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му; 5/ Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационно-правния спор. По въпроси от №2 до №5 се излагат подробни съображения, че разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самостоятелното основание на чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касация се съдържа в касационната жалба и се обосновава с вероятната недопустимост на въззивното решение, поради противоречието му с ТР №1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д.№1/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ - предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЕВИ, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 4 ал. 1 КРБ, чл. 49 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 76 ал. 2 КРБ, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
1. Обстоятелството, че съгласно чл. 69 КРБ народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в Народното събрание, изключва ли отговорността на българската държава за вредите от закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС на Република България?
2. Налице ли е „възлагане“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страната на държавата към народните представители, респ. към Народното събрание за вредите от законодателната дейност?
3. Как следва да се квалифицира иска за отговорност на държавата за вредите от обявения за противоконституционен закон – по чл. 49 ЗЗД, който изисква виновно поведение на извършителя на възложената работа или по чл. 7 КРБ, който предвижда обективна отговорност на държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 119 КРБ, чл. 150 ал. 2 КРБ, чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 4 ал. 3 КРБ, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 1 КРБ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 69 КРБ, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
За приложимия процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 4, пар. 3 ДЕС, и за надлежния ответник по тези искове.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 7 КРБ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предл. 1)
Когато искове за обезщетения за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и от бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон, са предявени в едно и също производство срещу Държавата и НС, кой от тях е надлежният, процесуално легитимиран ответник да отговаря по тези искове? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 151 ал. 2 изр. 3 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 19 ГПК, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЕВИ, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ал. 1 ЗЕВИ, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 35в ЗЕВИ, чл. 4 ал. 1 КРБ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 7 ал. 2 т. 5 НМРАВ, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 75 ал. 3 ЗЗД, чл. 76 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
чл. 14 ал. 3 ЗКС, чл. 149 ал. 1 т. 2 КРБ, чл. 149 ал. 1 т. 4 КРБ, чл. 151 ал. 2 КРБ, чл. 19 ГПК, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 35 ЗЕВИ, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чл. 35а ЗЕВИ, чл. 35б ЗЕВИ, чл. 4 ал. 1 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ал. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 5 КРБ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 7 КРБ, чл. 73 ЗЕВИ, чл. 76 ал. 2 КРБ, чл. 86 ал. 2 КРБ, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борислав Белазелков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.