чл. 36 ал. 2 ЗАдв

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?
Длъжен ли е въззивният съд да съобрази и обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и свързаните с тях доказателства, като посочи въз основа на кои от доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Длъжен ли е въззивният съд да спазва правилата на формалната и правната логика при обосноваването на фактическите си констатации на правните си изводи?
Има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства?
Допустимо ли е правото на собственост да бъде засегнато от държавата?
Задължение на публичната власт ли е да третира еднаквите еднакво?
Имат ли приоритет пред интереса на кредитора по чл. 125, ал. 3 ТЗ, интересите на всички други кредитори на ответника-длъжник?
Следва ли да бъдат предпочетени интересите на кредиторите на дружеството спрямо интересите на кредитора на съдружника в хипотеза на прекратяване на членствено правоотношение?
Следва ли междинният счетоводен баланс на ответника по иска с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, да бъде съставен съобразно досегашната му счетоводна политика, при положение, че тази счетоводна политика никога не е била приемана от прекратилия участието си съдружник?
Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?
Подлежат ли на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, което не е заплатено от страната, която ги претендира?
Длъжен ли е съдът да откаже да приложи националноправна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, ако тази уредба определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер?
Има ли право съдът да присъди възнаграждение, в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет?
При осъществена от адвокат безплатна правна помощ, на каква база следва да се определи, респ. присъди възнаграждението му - въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени от Наредба №1/2004 г., или пропорционално - при съобразяване на дължимия минимален размер на възнаграждението спрямо цялата претенция, респ. спрямо уважената част от нея?
При оказана безплатна адвокатска помощ присъжданото адвокатско възнаграждение представлява ли присъждане на разноски, за да е приложим чл. 78 ГПК?