чл. 307 ТЗ
Стопанска непоносимост
Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор?
Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна? Е ли е възможно развалянето на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот?
Допустимо ли е изменение на иска едностранно от съда без да е направено такова искане с исковата молба, респ. насрещна такава и при липса на определение за изменение на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 2 ЗЗД, чл. 271 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 307 ТЗ, чл. 362 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Разпоредбата на чл. 117а ЗОП, в редакцията преди изменението с ДВ бр.108/22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение/съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато в друг съд се разглежда дело по чл. 307 ТЗ за изменение на цената по предварителния договор за покупко-продажба поради изменения в условията за строителство? Налице ли е връзка на обусловеност между двете дeла, като разглеждането на иска за стопанска непоносимост ще установи ли със сила на пресъдено нещо съдържанието на договорното правоотношение?
Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе и обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет, доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въпросът за действието на съдебното решение по чл. 307 ТЗ /откога действа решението по конститутивния иск/ да бъде съобразено по отношение на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при спиране на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Може ли да се характеризира като търговски договорът, сключен по реда на чл. 36 и сл. от ЗЛОД и допустимо ли е изменение на условията по такъв договор по реда на чл. 307 ТЗ?
Съществуват ли обективни критерии, съобразно които да се установи нарушена еквивалентност на престациите при конкретния договор и кога изпълнението му е станало прекомерно обременително за страна по него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията преди изменението / ДВ бр.108/22.12.2024 г. / изисква ли наличие на допълнително споразумение / съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент на съществуването на договора между страните проявява своето действие занапред преобразуващият ефект на съдебното решение, с което се уважава иск по реда на чл. 307 ТЗ – от датата на предявяване на исковата молба в съда или от датата на постановяване на съдебното решение по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд - на решаващ по същество или на проверяващ съд, и ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност? Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка, като формира и собствени правни изводи? Изпълнил ли е съдът задължението си да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и да се произнесе по спорното право? Установил ли е въззивният съд в рамките на правомощията си доколко първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон като е квалифицирал правилно иска и разрешил ли е материалноправния спор по същество в съответствие с действителното правно основание, както и определил ли е действително правилната правна квалификация? Накърнява ли добрите нрави изменението на процесния договор за наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 176 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 237 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 307 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Прехвърлянето на имоти между свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 2 ДР ТЗ на цена, съвпадаща с данъчната оценка и под средната пазарна такава, следва ли да се приеме като косвено доказателство за наличието на знание за увреждане на кредитора, предявил иска по чл. 135 ЗЗД, при положение, че в производството по този иск същите тези отношения не са разглеждани и на страните по атакуваната сделка не е разпределена доказателствена тежест в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действителността на сделката по иск за прогласяване на нищожност, поради накърняване на добрите нрави, дали се преценява само с оглед вписаните в договора престации, или волята на страните следва да се тълкува за изясняване на действителните им отношения?
Може ли съдът в края на процеса да измени окончателния си доклад и да го допълва с искове с нови основания, по които не е давал указания и да дава възможност да се сочат доказателства?
Допустимо ли е съдилищата да правят в мотивите различни изводи при еднотипни доказателства?
Приложим ли е институтът на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за нарушаване на принципа на еквивалентност по отношение на търговски сделки, сключени между специализирани търговци?
При посочване на данъчна или застрахователна оценка или цена, в пъти по-малка от пазарната при нотариалното изповядване на сделките, а не на действителната, следва ли винаги да се обявяват за нищожни договорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.