чл. 8 ал. 4 КТ

Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор, да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на материалната разпоредба да съобрази интереса на страните и тяхната действителна воля при тълкуване на приложимата правна норма? Възможно ли е съдът да замести недействителна клауза от двустранен възмезден договор с противоположна клауза от закона, в резултат на която при липса на каквото и да е задължение за насрещна престация от едната страна, същата да може да задържи даденото й от другата страна, не води ли това до неоснователно разместване на материални блага между двете правни сфери? При заместване от съда на съществена клауза от договора, представляваща единствено задължение, предмет на договора, с императивна правна норма, водеща до липса на задължение за престация, следва ли договорът да остане действителен в останалите му части?