чл. 21 ЗЗД

обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл. 30 ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81/20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото ѝ вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].